За принципите на добрата индустриална политика

Година след приемането на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ (IRA), британското правителство разработва „усъвършенстван промишлен план“. Подробностите са оскъдни, но това е просто най-новата вълна от индустриални политики, последвали многомилиардния пакет от стимули на Америка, засягащи сектори от електрическите превозни средства до производството на зелен водород, пише Financial Times в редакционен коментар.

Нови фабрики вече изникват в САЩ. Но мащабът на правителствената намеса, съчетан с разпоредбите, които благоприятстват местното производство, оставя повечето икономисти скептични относно дългосрочното му въздействие. Опитът да се копират глобалните екологични, технологични и батерийни вериги за доставки у дома е трудна задача. Изтеглянето на производството далеч от мястото, където то може да се извърши най-ефективно, разхищава ресурси и повишава разходите. Освен това е покана за ответни мерки.

Разработването на индустриална политика, особено във време на геополитическа фрагментация, е изпълнено със сложност. Но тъй като все повече правителства се стремят да подражават и да отговорят на IRA, има някои принципи, на които си струва да се обърне внимание.

Първо, всяка икономическа стратегия трябва да набляга върху създаването на благоприятна бизнес среда, която насърчава конкуренцията. Това дава възможност на съществуващите силни страни да процъфтяват. Инвестирането в модерна инфраструктура, разработването на ефективна система за обучение и проектирането на имиграционна политика, която привлича глобални таланти, е важно. Междувременно отвореността към търговията, стабилната среда за политики в дългосрочен план и минималната бюрокрация ще подкрепят инвестиционните решения и ще помогнат на индустриите да постигнат мащаб. В момента IRA се сблъсква с недостиг на квалифицирани работници и дълги забавяния в планирането.

Освен това в няколко случая трябва да се обмисли целева подкрепа. Първо, за изграждане на способности, които са неразделна част от националната сигурност, като отбраната, и за осигуряване на доставки на критични материали. И второ, за справяне с пазарните дефекти. Например инфраструктурата за възобновяеми енергийни източници може да се нуждае от тласък, когато частният сектор не е наясно с бъдещото търсене, но дългите пускови срокове означават, че подготовката трябва да се извърши в настоящето.

Целенасочените интервенции не трябва да имат за цел да пресъздадат цели глобални вериги за доставки у дома, а по-скоро да подкрепят тези ясно и тясно дефинирани стратегически сектори. Това помага да се ограничат разхитителните харчове и обвиненията в нелоялни търговски практики. Ограничената времево подкрепа също е важна. Всъщност последните прогнози показват, че неограничените във времето данъчни кредити на IRA могат да надхвърлят 1 трилион долара.

Типът на използвания инструмент за политики трябва да съответства на проблема, с който се опитва да се справи. Например проектите за зелена енергия получават сигурност от гарантираната пазарна цена, а публично-частните партньорства помагат за намаляване на риска от иначе нежизнеспособни проекти за заводи за батерии или полупроводници, където няма подкрепа. Междувременно финансовите стимули, като данъчните кредити, могат да играят важна роля за насърчаване пренасочването на ресурси - от отрасли с ниска към такива с по-висока производителност. Тези стимули са най-ефективни и по-малко изкривяващи, когато се прилагат във всички сектори за насърчаване на инвестициите в обучение, научноизследователска дейност и машини, както и за възприемането на съществуващите технологии.

Преди всичко индустриалната политика не трябва да изключва конкуренцията. В продължение на десетилетия глобализацията, основана на международни вериги за доставки, свързани с национални специализации, стимулираше растежа на производителността. Но протекционистките мерки, включително правилата за местно съдържание в IRA, подкопават това, като фаворизират местното производство и предизвикват ответни мерки. Френдшорингът, или свободната търговия между съюзници, предлага алтернатива на търговията със злонамерени държави.

Отговарянето на предизвикателството на климатичния преход, технологичните промени и нестабилната геополитика изисква целенасочени и добре замислени интервенции от правителствата. Но ако лидерите залитнат към потискане на свободните пазари и отворената търговия, ще им бъде още по-трудно да постигнат целите си.