20 години след вота срещу еврозоната шведите са притиснати от слабата крона

Нуждаете си от евтина кола втора употреба, на която да разчитате? Оказва се, че място, където може да се намери такава, е Швеция, където сриват на местната крона през последните 18 месеца се превръща в благословия за дилърите на употребявани автомобили и други износители, пише Ройтерс.

20 години след като шведите гласуваха на референдум да останат извън зоната с единна валута на Европа обаче, спадът със 17,5% в стойността на кроната спрямо еврото не прави всички щастливи. Мнозина в страната, свикнали с високите жизнени стандарти, са принудени да затегнат коланите.

„Много чуждестранни дилъри на автомобили смятат, че има разпродажба в Швеция“, казва Йоахим Агрен, старши акаунт мениджър в шведския клон на BCA – най-голямата компания в Европа за препродажба на автомобили според сайта ѝ. Според него международните купувачи сега формират повечето от продажбите ѝ на търгове, удвоявайки дела си от 30% през последните години.

Покупателната сила в чужбина на шведите се срива със спада на валутата. През второто тримесечие шведите са били на 12-о място сред най-големите купувачи на имоти в Испания, посочва Registradores de Espania. Това е с 4 места по-ниско спрямо позицията две години по-рано и е след тази на Китай.

Компании като KP Energy, която внася соларни панели, за да ги продава на търговци купувачи, съобщава за унищожителните ефекти на по-високите разходи за покупка и нарастващите лихви, които удрят разходите на домакинствата.

„Влияе ни сериозно, когато кроната отслабва спрямо еврото и когато търсенето се промени“, казва главният изпълнителен директор Филип Виквист.

KP Energy прогнозираше силен растеж тази година, след като пазарът удвои размера си през 2022 г. Сега обаче очаква свиване, макар че и Швеция, и Европейският съюз преследват амбициозни климатични цели.

„Зеленият преход ще се забави радикално в краткосрочен план, а курсът евро-крона е една от причините“, казва Виквист.

По-слабата валута все пак помогна износът от Швеция да се повиши с 6% през годината до юли въпреки мудния световен растеж.

Валутната волатилност обаче прави планирането по-трудно дори за износителите, казва Ян Содерстром, главен изпълнителен директор на Quintus Technologies, която произвежда модерни преси, използвани в сектори като аерокосмическата и потребителската електроника.

По-високите цени на вноса в резултат на спада на кроната означава още, че централната банка трябва да поддържа основните лихви по-високи за по-дълго време, за да пребори инфлацията, засилвайки болката за домакинства и бизнеси, изпитващи трудности да плащат заемите си.

Ново повишение на лихвите до 4,0% до голяма степен е очаквано, а банковата група Nordea казва, че може да има още едно през ноември, преди затягането на политиката да приключи.

Това може да задълбочи и удължи спада, който според прогнозите на ЕС ще направи Швеция една от най-лошо представящите се икономики в съюза тази година.

„Riksbank (централната банка) е между чука и наковалнята. От една страна, те искат да свалят инфлацията... От друга страна, те не искат да сринат икономиката“, казва главният икономист на Nordea Аника Винст.

Мистерия

Шведите, усещащи удара, донякъде затоплят отношението си към еврото през последните месеци, макар че повечето предпочитат да запазят кроната.

Проучване на Demoskop от тази седмица показва, че 42% от анкетираните биха гласували с „не“ за присъединяване към еврозоната, а 34% - с „да“. На 14 септември 2003 г. обаче 55,9% гласуваха срещу членство в еврозоната, а никоя голяма партия не иска организирането на нов референдум.

Шведската икономика е силна, държавните финанси са здрави – държавният дълг е сред най-ниските в ЕС, а добре капитализираните ѝ банки са сред най-печелившите в региона.

През юни счетоводната фирма KPMG заяви, че короната е "мистериозно слаба".

Анализаторите предполагат редица фактори.

Подобно на много централни банки основната лихва на шведската Riksbank беше нула или по-ниска от 2014 до 2022 г., а през 2016 г. тя дори заплаши да се намеси на валутния пазар, за да отслаби короната.

Въпреки че лихвеният процент се е повишил до 3,75%, в съответствие с този на Европейската централна банка, пазарите все още може ни възприемат Riksbank като гълъбово настроена, казва старши икономистът на SEB Робърт Бергквист.

Шоковете от световната финансова криза от 2008-9 г., COVID-19 и войната в Украйна може също да са насърчили инвеститорите към традиционните валути убежища.

Покупките на активи от Riksbank през последните години направиха ценни книжа в крони по-малко ликвидни, намалявайки привлекателността им за чуждестранните инвеститори. Несигурността около присъединяването на Швеция към НАТО – предизвикана от руската инвазия в Украйна и в момента блокирана от Турция – също може да бъде отрицателен фактор.

Пазарът на недвижими имоти в Швеция, обременен от нарастващите лихвени проценти и тежки дългове, е повод за безпокойство, въпреки че Riksbank казва, че има малък риск за финансовата стабилност.

Централната банка казва още, че икономическото забавяне няма да бъде твърде дълбоко, тъй като икономиката на Швеция надмина тези на европейските държави по време на пандемията.

„Ако погледнете ценообразуването на банковия капитал или суаповете за кредитно неизпълнение на банките... то изглежда не отразява в цената този вид риск за шведската икономика, а само обменния курс“, каза по-рано този месец заместник-управителят на централната банка Мартин Флоден.

Вярвайки, че кроната е подценена с около 20%, Riksbank хеджира собствената си валутна експозиция в очакване на бъдещо укрепване.

„Ние и много други сме убедени, че кроната ще укрепне в даден момент, но бихме искали да видим това да се случи скоро, а не в дългосрочен план“, каза Флоден.