Богданов: ДКК е залагала предприятия като „Кинтекс“ и „Авионамс“ за погасяване на кредит

Държавната консолидационна компания е заложила голяма част от дъщерните си дружества, сред които „Ел Би Булгарикум“, НИТИ, „Кинтекс“, „Авионамс“, за обезпечаването на кредит. Това каза пред БНТ министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. 

„Кинтекс“ дори е в забранителния списък на дружества, които не могат да бъдат приватизирани. Как е заложено, е друг въпрос“, каза Богданов.

Преди ден Богданов заяви, че се обмислят преструктурирането или закриването на компанията, под чиято шапка са 16 държавни дружества.

„Как да закрием ДКК в момента, като тези дружества са заложени и могат да бъдат разпродадени. Нашата цел е да ги освободим“, отбеляза той и посочи, че ситуацията ще се промени още другата седмица, защото министерството възстановява кредита чрез средствата от върнатото авансово плащане за нереализирания нов правителствен комплекс.

„Ще помислим как ДКК да бъде преструктурирана, така че закривайки я, да не нарушим оперативната дейност на дружествата, които в момента са в ДКК, изваждайки ги“, обясни той.

По думите на Богданов проблемите с ДКК са разкрити още преди 2 години и половина, когато министър на икономиката е бил Кирил Петков.

„Тогава бяха разкрити голяма част от проблемните възлагания без обществени поръчки, 500 млн. лв. за язовири с директно възлагане на изпълнители без обществени поръчки, както и един за мен необмислен правителствен комплекс без финансова обосновка, за който сме изхарчили над 80 млн. лв. Тези казуси излязоха през 2021 г. и оттогава голяма част от тези проблеми са в прокуратурата. Немалка част от тези проблеми все още нямат решение“, каза още министърът.

Към момента общата загуба, натрупана от ДКК, е в размер на около 700 млн. лв., уточни министърът.

„Имаме едни изхарчени пари, за да се свърши работа, която обаче не е свършена. Нямаме ремонтирани язовири, нямаме узаконени. Язовирите, които са предадени, са със съществени технически дефекти“, каза той.

Богданов посочи, че усилията на министерството сега са насочени към развитието на дружествата и пресичане на корупционните практики.

„Според нас, за да работят ефективно компаниите, нямаме нужда от ДКК“, каза още Богданов.

В интервюто си пред БНТ министър Богдан Богданов коментира и казуса с Комисията за защита на потребителите. В края на миналата година Богдан Богданов поиска оставките на цялото ѝ ръководство.

„По определени процедури КЗП е действала репресивно към определени бизнеси, много целенасочено. От делата, които са заведени в момента: от 34 дела 31 са паднали в съда, КЗП е загубила над 60 000 лв. като такси. Това е само един от примерите защо свалих доверието си от тях“, обясни Богданов.

Той посочи, че смяната на ръководството се бави, защото има механизъм и министърът не може да извърши смяната сам.

„Аз предлагам ръководство, което се назначава от Министерски съвет. В момента въпросът е технически да се вземе решение. Не можем да изчакваме вече, виждаме, че това ръководство не работи и страда имиджът на самата институция. Надявам се в следващата седмица да бъде решен този проблем и да продължим да възстановяваме доверието към КЗП“, каза министърът.

След включването на България в Шенген и еврозоната очакваме БВП да се повиши с 5% в първите 1-2 години от присъединяването, каза още Богданов. Той посочи, че основна мисия за тази година остава присъединяването и по сухопътни граници към шенгенското пространство.

Казусът за ДКК беше коментиран и от служебния министър на икономиката Никола Стоянов. Пред Bulgaria ON AIR той заяви, че със сигурност са нанесени сериозни щети, най-вече във връзка с ремонта на язовирите, но закриването на ДКК ще доведе до замитане на следите.

По думите му договорът с изпълнителя на нереализирания проект за правилствен комплекс е трябвало да бъде прекратен по клауза, която позволява на ДКК да се откаже от проекта и да заплати единствено разходите до момента.

„Те обаче прекратяват договора по правилата на закона за задължения и договори. Близо 20 млн. лв. ще е щетата", каза Никола Стоянов.

Според него реални ползи от съществуването на Държавната консолидационна компания има, като една от тях е да няма пряка политическа намеса. Той отбеляза, че при закриването на ДКК всяка помощ за дружествата под шапката на компанията би била проблематична, а освен това ще се разшири администрацията на икономическото министерство.