Европа и САЩ се разминават драстично в антитръстовия си подход

По отношение на антитръстовата политика американците и европейците сякаш са от два различни свята. Това беше моят извод от голяма конференция за политиката в областта на конкуренцията наскоро в Брюксел, където всички висши американски и европейски регулатори, както и тези от много други страни, се опитаха - и не успяха - да разработят общ подход към масивната концентрация на власт, която се натрупа в няколко сектора, най-вече в платформените технологии, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар, която е американка.

Обединяването на САЩ и Европа е от ключово значение за успешното ограничаване както на мощта на най-големите компании от Силициевата долина, така и на китайската държава на наблюдението, особено като се има предвид как изкуственият интелект (AI) допълнително затвърждава доминацията и на двете. Но има две фундаментални разлики в това как американците и европейците гледат на проблема с корпоративната концентрация, които ще затруднят постигането на тази цел.

Първо, благосъстоянието на потребителите все още е в основата на европейския подход към политиката на конкуренция, докато американците предприемат много по-широко изследване на това как корпоративната власт се натрупва и използва и какви могат да бъдат последствията от неправомерната власт - не само за потребителите, но и за конкурентите, работниците и обществото като цяло.

„Честният, отворен и конкурентен пазар отдавна е крайъгълен камък на американската икономика, докато прекомерната пазарна концентрация заплашва основни икономически свободи, демократичната отчетност и благосъстоянието на работниците, фермерите, малките предприятия, стартиращите фирми и потребителите“, каза президентът Джо Байдън в изпълнителна заповед от юли 2021 г. Това отприщи порой от разследвания на корпоративната власт от Федералната комисия по търговия (FTC), Министерството на правосъдието (DoJ) и Бюрото за финансова защита на потребителите (CFPB).

Това включваше не само традиционни антитръстови случаи, но и опити за забрана на клаузите за не-конкуриране, които ограничават служителите да сменят работни места, както и превантивни разследвания в зараждащи се индустрии като AI, които вече са доминирани от обичайните фирми. Лина Кан, председател на FTC, защити този подход в Брюксел, като каза, че „все още сме разклатени от концентрацията, произтичаща от Интернет 2.0, и не искаме да повтаряме грешните стъпки от миналото с AI“.

С това тя има предвид, че регулаторите не трябва да чакат, за да адресират монополите на Big Tech (големите технологични компании – бел. прев.) постфактум, като се има предвид естествената способност на платформените фирми да използват мрежовите ефекти, за да задушат потенциалните конкуренти в зародиш - и да наложат високи разходи за смяна на доставчика от страна на потребителите. FTC планира да разгледа не само ценообразуването или дори размера на пазара, но и дали партньорствата в областта на AI между фирми вървят с ексклузивност или предоставят преференциален достъп до данни. Кан също каза, че Комисията ще разгледа „промяната на формата“ на компаниите: например здравна компания, която е в състояние да събира чувствителни данни под една форма и след това да ги продава на търговци на дребно под друга.

Докато присъстващите на конференцията служители на FTC, DoJ, CFPB и Белия дом изглежда говореха повече за власт, а не за ценообразуване, европейците бяха смирени и разделени. Някои, включително евродепутатите Андреас Шваб и Рене Репаси, сякаш искаха да възприемат по-агресивен подход в американски стил. Но най-показателно беше, че Оливие Гюрсент, генерален директор по конкуренцията в Европейската комисия, нарече антитръстовите действия „гарнитура“ към други държавни политики, които насърчават конкурентоспособността. Посланието беше ясно: на мода все още са постепенните промени.

Това може би трябваше да се очаква. Както каза професорът по икономика в Imperial College London и защитник на антитръстовите правила Томазо Валети, „Европа внесе по-икономическия подход към антитръстовата политика от САЩ преди 30 години“. С това той има предвид подхода относно благосъстоянието на потребителите и неговия технократски фокус върху цената. „Оттогава професионалните икономисти [работещи в антитръстовата област] станаха много успешни - те получават около 1 милиард евро годишни консултантски такси… за подкрепа на бизнес модел, който защитава корпоративната власт.“

Но цената обикновено е без значение в цифровата икономика. Както каза американският търговски представител Катрин Тай, „Имаме огромен проблем с концентрацията в областта на технологиите при тези хора, които събират данните.“ Тай получи огромно количество критики за оттеглянето подкрепата на САЩ за подхода в стил свободен пазар към трансграничните потоци от данни на основание, че това би застрашило поверителността и също така би подкрепило монополната власт на Big Tech и големи държави като Китай. „Концентрацията в областта на технологиите се превърна в огромен проблем, с който трябва да се борим в търговията и в област, в която търговските регулатори, търговският представител и антитръстовите органи влязоха в ролите едни на други.“

Европейците, които разбира се нямат национални шампиони в технологичното пространство, би трябвало да приветстват този подход. И въпреки това те все още изглеждат заседнали в тесния, технократичен свят на моделите за ценообразуване. Надяваме се, че следващият еврокомисар по конкуренцията ще превърне антитръстовото законодателство в „основното ястие“, завършва Форухар.