Джером Пауъл: САЩ вече не са прегряваща икономика

САЩ „вече не са прегряваща икономика“, тъй като пазарът на труда се охлади от крайностите спрямо пандемичния период и в много отношения се върна там, където беше преди здравната криза, заяви председателят на Фед Джером Пауъл при изслушване в Конгреса. Това предполага, че пониженията на лихвите стават по-вероятни, пише Ройтерс.

„Съвсем наясно сме, че сега сме изправени пред двустранни рискове“ и не можем вече да се съсредоточаваме само върху инфлацията, каза Пауъл пред Банковата комисия към Сената. „Пазарът на труда изглежда се върна напълно в равновесие“, допълни той.

Пауъл каза пред конгресмените, че не иска „да изпраща никакви сигнали относно графика на евентуални бъдещи действия“ за лихвите, позиция, която е в съответствие с усилията на председателя през последно време да насочи вниманието повече към развитието на икономическите данни и възможния избор, който Фед може да направи в отговор, и по-малко към твърди указания какво може да се случи и в какъв времеви срок.

Но с наближаването на президентските избори на 5 ноември и само две заседания на Фед, планирани преди тях, Пауъл трябваше да отговаря на въпроси на демократите за рисковете за пазара на труда, ако лихвите не бъдат понижени скоро, и на републиканците за проблемите пред домакинствата, ако инфлацията остане над целта от 2% на централната банка.

„Всеки ход за понижаване на лихвите преди 5 ноември ще бъде възприет лошо“, заяви сенатор Кевин Крамър, републиканец от Северна Дакота, след което обеща подкрепа за независимостта на централната банка.

Това беше един от многобройните моменти по време на изслушването, които открито или не, бяха повлияни от президентските избори, политическата чувствителност на предстоящите решения на Фед и предложенията на някои приближени до кандидата на републиканците и бивш президент Доналд Тръмп Фед да бъде поставен под по-строг политически надзор в противовес с общоприетите норми.

По време на изслушването Пауъл подчерта значението на независимостта на Фед при определянето на лихвите, както и собственото си намерение да се придържа към вземане на решения, основани на данни.

Възгледите му на този фронт изглежда поне открехват вратата за лихвено понижение още през септември, смятат анализатори.

Явяването на Пауъл пред Сената, което се случва на всеки шест месеца, ще бъде последвано от изслушване в Камарата на представителите днес.

В началото на изказването си той се съсредоточи върху преглед на икономическата и паричната политика, но въпросите от сенаторите бяха насочени към цените на жилищата и още повече към предложените промени в банковите регулации, които Фед обсъжда вътрешно.

Централната банка поддържа основната си лихва в диапазона 5,25%-5,5% от юли 2023 г.

Изказването на Пауъл изглежда отразява нарасналата вяра, че инфлацията ще се върне към целта на Фед, като той направи контраст между липсата на напредък относно инфлацията през първите месеци на годината с подобрението през последно време, което помогнало за изграждане на доверие, че ценовият натиск ще продължи да намалява.

„След липса на напредък към нашата цел за инфлацията от 2% в началото на тази година, най-новите месечни данни показаха скромен допълнителен напредък“, каза Пауъл в изказването си пред Банковата комисия на Сената. „Още добри данни ще засилят увереността ни, че инфлацията се насочва трайно към 2%“, допълни той.

Фед ще получи информация за потребителските цени през юни в четвъртък. Индексът на потребителските цени не нарасна през май и анализатори очакват още един слаб показател по-късно тази седмица.

Данните за работните места от миналия петък показаха все още силни 206 хил. новосъздадени работни места през юни, но тенденцията е към месечно забавяне и растяща безработица, която сега е на ниво от 4,1%. Това според финансовия министър и бивш председател на Фед Джанет Йелън ще помогне за още по-голямо смекчаване на инфлацията.

Пауъл заяви, че безработицата все още е ниска, но отбеляза, че „предвид постигнатия напредък както в забавянето на инфлацията, така и в охлаждането на трудовия пазар през последните две години, повишената инфлация не е единственият риск пред нас“. Ако паричната политика остане твърде затегната твърде дълго време, „това може ненужно да отслаби икономическата дейност и заетостта“, заяви Пауъл, подкопавайки период на икономически растеж, който според него „остава стабилен“ със „силно“ частно търсене, подобрени условия при предлагането и „ускоряване на инвестициите в жилища“.

След коментарите на Пауъл инвеститорите продължават да оценяват на близо 70% вероятността Фед да намали лихвите през септември.

На заседанието на централната банка на 11-12 юни средната прогноза на 19 официални представители беше за само едно понижение на лихвите с четвърт пункт до края на годината, но оттогава данните за инфлацията са по-слаби от очакванията.