Глобалните икономически рискове се нуждаят от отговор, а не пренебрежение

Миналата седмица финансовите министри и гуверньорите на централните банки от цял свят се събраха във Вашингтон, за да обсъдят световната икономика. С отминаването на пандемията и нейните последици имаше добри новини около инфлацията и растежа. Въпреки това, както показват данните на Международния валутен фонд, икономическите рискове не отминават, а политическата дисфункция, и то не само в САЩ, влошава нещата, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Усилията да се ограничи инфлацията след пандемичните шокове в предлагането до голяма степен успяха. Очаква се световната инфлация, която достигна връх от почти 10% през 2022 г., да се забави до по-малко от 4% до края на следващата година, което е малко под средното ниво отпреди пандемията. Предвид сериозността на първоначалните сътресения, усложнени от войната на Русия в Украйна, дезинфлацията причини по-малки загуби от изглеждащите вероятни, а умереният, стабилен растеж до голяма степен се завърна. Лошата новина е, че икономическите и геополитическите рискове все повече се разминават с привидното спокойствие на финансовите пазари.

Историята показва, че засилената несигурност около политиката невинаги води до спадове. Въпреки това, когато съвпада с лоши икономически новини, щетите могат да бъдат особено тежки. Рискът е дори по-голям, ако правителствата не могат да отговорят решително, тъй като прекомерният публичен дълг ограничава възможностите им. С оглед на това усилията за възстановяване на доверието и на т.нар. фискално пространство трябва да бъдат приоритет навсякъде.

В годишния си доклад за финансовата стабилност тази година МВФ привлича вниманието към разликите между индексите, които следят пазарната волатилност, и тези, които отразяват геополитическия риск и икономическата несигурност. В момента волатилността е ниска, а рискът е висок, и разликата е голяма по исторически стандарти. Въпреки войната в Европа, подновената нестабилност в Близкия изток, влошаващите се търговски отношения и нарастващите фискални изисквания към правителствата (за отбрана, зеления преход и застаряващото население), инвеститорите отразяват в цените допълнителни намаления на лихвите и амбициозни оценки на активите. Всъщност определено изглеждат оптимистично настроени – което често е предвестник на нарастващ финансов стрес.

Когато настъпи следващият спад, правителствата ще се нуждаят от различни стимули, за да смекчат удара. Повечето централни банки имат възможност да намалят лихвите, въпреки че някои от тях продължават да се опасяват за трайна инфлация. Това е всичко, което паричната политика обаче може да направи, а правителствата имат много по-малка финансова гъвкавост, отколкото вероятно ще им е необходима. Благодарение на пандемията от Covid-19 и нейните последици съотношенията на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) застрашително се покачиха.

Случаят със САЩ е особено стряскащ. Преди пандемията съотношението на публичния дълг към БВП бе около 80%. Сега е малко под 100. При сегашната политика (която предполага липса на значителни спадове) съотношението ще се покачи до над 120% до 10 години и ще продължи да расте. Въпреки това, вместо да обсъждат как да върнат публичния дълг обратно под контрол, и двамата кандидати в предстоящите президентски избори предлагат политики, които ще повишават дълга още повече.

Правителствата в цял свят – и на първо място в САЩ, трябва да внимават да не се окаже, че ще са губещите, точно когато смятат, че ще спечелят. Колкото и скъпо да струваше, пандемията се оказа по-малко катастрофална, отколкото можеше да бъде. Прекаленият оптимизъм, фискалното безразсъдство и отказът да се справим с нарастващите политически предизвикателства могат да провалят това постижение. Както МВФ ясно показа, политиците могат да се изправят пред тези предизвикателства или сега, или когато друга криза ги принуди да го направят.