Увеличеният внос на стоки разшири търговския дефицит на САЩ през ноември

Търговският дефицит на САЩ се е разширил през ноември, вероятно на фона на притесненията на бизнеса относно заплахите на новоизбрания президент Доналд Тръмп да повиши митата върху вноса на чуждестранни стоки, неутрализирайки ръста на износа до рекорден връх, предава Ройтерс.

Ако тенденцията за ръст на вноса се запази през декември, търговията може да се превърне в пречка за икономическия растеж през четвъртото тримесечие.

„Има данни, че вносителите се запасяват с повече стоки преди началото на втория мандат на Тръмп“, коментира Кристофър Ръпки, главен икономист във FWDBONDS. „Администрацията на Тръмп със сигурност ще бъде с пълни ръце, ако наистина иска да върне времето над двайсет години назад, когато САЩ бяха световен лидер в промишленото производство“, допълва той.

Търговският дефицит е нараснал с 6,2% до 78,2 млрд. долара спрямо ревизираните 73,6 млрд. долара през октоври, съобщи Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията. Икономисти, участвали в допитване на Ройтерс, прогнозираха, че търговският дефицит ще се разшири до 78 млрд. долара спрямо обявените преди това 73,8 млрд. долара през октомври.

Вносът е нараснал с 3,4% до 351,6 млрд. долара. Вносът на стоки се е увеличил с 4,3% до 280,9 млрд. долара. Той е бил движен от ръста с 3,7 млрд. долара на индустриалните доставки и материали, като вносът на суров петрол се е увеличил с 1 млрд. долара. Вносът на капиталови стоки е нараснал с 3,5 млрд. долара, отразявайки вноса на полупроводници и самолети за граждански цели.

Вносът на храни, фуражи и напитки се е увеличил с 1,4 млрд. долара, докато този на автомобили, автомобилни части и двигатели се е повишил с 1,2 млрд. долара.

Тръмп заяви, че ще наложи мито от 25% върху всички продукти от Мексико и Канада и допълнително мито от 10% върху стоки от Китай. В понеделник той отрече съобщение, че съветниците му обмислят планове за мита, които ще обхващат само критичния внос.

Вносът на услуги се е увеличил с по-малко от 0,1 млрд. долара до рекордните 70,6 млрд. долара, на фона на леките повишения на таксите за използване на интелектуална собственост, застрахователните услуги, други бизнес услуги и пътувания. Но вносът на транспортни услуги е намалял с 0,4 млрд. долара.

Износът е нараснал с 2,7% до 273,4 млрд. долара, достигайки исторически връх. Износът на стоки се е увеличил с 3,6% до 177,6 млрд. долара. Той е бил подкрепен от износа на индустриални стоки и материали, който се е повишил с 4,3 млрд. долара, подкрепен от другите петролни продукти, суровия петрол и пластмасовите материали.

Износът на моторни превозни средства, части за автомобили и двигатели е нараснал с 1,9 млрд. долара. Износът на капиталови стоки се е увеличил с 1,8 млрд. долара, движен от двигателите на самолети за граждански цели и другите индустриални машини.

Износът на потребителски стоки се е повишил с 1,6 млрд. долара, главно движен от фармацевтичните продукти. Износът на други стоки е намалял с 5 млрд. долара, а този на услуги се е увеличил с 0,9 млрд. долара до 95,8 млрд. долара, което е исторически връх. Той е бил подкрепен от увеличението на пътуванията и на транспортните услуги.

Търговският дефицит в стоки е нараснал с 5,5% до 103,4 млрд. долара. Коригиран към инфлацията, търговският дефицит се е повишил с 5,1% до 96,5 млрд. долара. Т. нар. реален търговски дефицит за първите два месеца на четвъртото тримесечие е малко под средното ниво за третото тримесечие.

Това означава, че търговията може да има малък принос или неутрално въздействие върху брутния вътрешен продукт за тримесечието от октомври до декември.

Но икономисти очакват вносът да остане повишен през декември. Федералният резерв в Атланта прогнозира, че БВП ще се повиши с 2,4% на годишна база през четвъртото тримесечие. Икономиката нарасна с темп от 3,1% в тримесечието между юли и септември.