Митата на Тръмп подлагат на още по-голям натиск затруднената световна икономика

Новите мита на САЩ, обявени в сряда, ще отнемат още от силата на световната икономика, която едва се възстанови от ускоряването на инфлацията след пандемията. Тя е тласкана надолу от рекорден дълг и е притеснена от геополитическите конфликти, отбелязва Ройтерс.

В зависимост от това как президентът Доналд Тръмп и ръководителите на другите страни ще подходят оттук нататък, това може да се окаже също повратна точка за глобализираната система, която досега приемаше за даденост силата и надеждността на Америка, нейния най-голям компонент.

„Митата на Тръмп носят риска да унищожат световния ред на свободна търговия, който самите САЩ наложиха от Втората световна война насам“, коментира Такахиде Куичи, икономист в Nomura Research Institute.

Но през идните месеци ще преобладават повишенията на цените, а следователно и ограничаващите търсенето последици от новите мита, наложени на хиляди продукти, купувани и продавани от потребители и бизнеси в цял свят.

„Смятам това за насочване на американската и на световната икономика към по-лошо представяне, повече несигурност и вероятно към нещо, което можем да наречем световна рецесия“, казва Антонио Фатас, макроикономист в бизнес училището INSEAD във Франция.

Тръмп, който говори в Розовата градина на Белия дом, заяви, че ще наложи основно мито от 10% върху целия внос и показа графика с по-високи мита за някои от най-големите търговски партньори на страната, включително 34% за Китай и 20% за Европейския съюз (ЕС).

Мито от 25% върху вноса на автомобили и автомобилни части беше потвърдено по-рано. Тръмп заяви, че митата ще върнат стратегически жизненоважни производствени мощности в САЩ.

Въз основа на новите световни мита, наложени от Тръмп, ограниченията върху целия внос се повишават до 22% - ставка, каквато за последен път е имало около 1910 г., спрямо едва 2,5% през 2024 г., коментира Олу Сонола, ръководител на икономическите изследвания за САЩ във Fitch Ratings.

„Това е повратно събитие, не само за американската, а и за световната икономика“, коментира Сонола. „Много страни вероятно ще се окажат в рецесия“, допълва той.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви на събитие на Ройтерс тази седмица, че засега не вижда на хоризонта световна рецесия. Тя допълни, че фондът очаква да направи малка „корекция“ към понижение на прогнозата си за растеж на световната икономика от 3,3%.

Но влиянието върху националните икономики ще се различава значително предвид спектъра на митата, които варират от 10% за Великобритания до 49% за Камбоджа.

Ако резултатът е по-широка търговска война, това би имало дори по-големи последици за производители като Китай, който ще трябва да  търси нови пазари в условията на слабо местно потребление.

„Азиатските икономики ще понесат по-тежък удар от повечето други страни от американските реципрочни мита“, коментира Марсел Тиелиант, ръководител за Азиатско-Тихоокеанския регион в Capital Economics. „Азиатските икономики не само са изправени пред по-високи мита от много останали страни, те също така са по-зависими от търсенето на американски стоки от повечето други икономики“, допълва той.

Ако митата тласнат самите САЩ към рецесия, това ще натежи върху развиващите се страни, чиято съдба е тясно свързана с тази на най-голямата икономика в света.

Фондовите пазари потънаха, а инвеститорите се насочиха към безопасни активи като облигациите, златото и йената в четвъртък в условията на засилени притеснения за икономиката.

„Преобърнат свят“

Последиците за централните банки и правителствата също може да са големи.

Разбъркването на веригите за доставки, които години наред ограничаваха ръста на цените за потребителите, може да доведе до свят, в който инфлацията е „по-гореща“ от 2% - прагът, който според централните банкери е управляема цел.

Това ще усложни решенията за Японската централна банка, която може да бъде подложена на натиск да се бори с инфлация с още повишения на лихвите, точно когато други големи страни предприемат понижения и когато транспортният ѝ сектор понася удар от американските мита.

Но страните не могат да направят много освен да смекчат удара за икономиките им и да поискат изключения от Вашингтон. Япония, на която бяха наложени реципрочни мита от 24%, и от Южна Корея, засегната от мито от 25% - и двете страни са големи автомобилни износители, обявиха планове да предприемат извънредни мерки, за да подкрепят засегнатия си бизнес.

Макар че са съюзници на САЩ, и двете страни бяха посочени от Тръмп като най-големите нарушители, използващи несправедливи търговски практики.

Японският министър на търговията предупреди, че американските мита може да нарушават правилата на Световната търговска организация (СТО), но допълни само, че Токио ще обмисли „различни варианти“ как да отговори. „Предвид силните връзки на Япония със САЩ в областта на националната сигурност, тя няма карти, с които да играе, за да спечели отстъпки“, счита Киучи.

Премиерът на Австралия критикува митата като „неприятелски акт“, но изключи реципрочни мерки.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен определи всеобщите мита на Тръмп като голям удар за световната икономика и заяви, че ЕС е готов да реагира с контрамерки, ако преговорите с Вашингтон се провалят.

„Вече финализираме първия пакет от контрамерки в отговор на митата върху стоманата“, каза тя в изявление, прочетено в узбекистанския град Самарканд в четвъртък преди срещата на върха ЕС-Централна Азия.

„И подготвяме още контрамерки, за да защитим интересите си и бизнеса си, ако преговорите се провалят“, допълни Фон дер Лайен.

Тя не разкри повече подробности за бъдещите мерки на ЕС. Съюзът планира да наложи контрамита на американски стоки в размер до 26 млрд. евро този месец в отговор на американските мита върху стоманата и алуминия, които влязоха в сила на 12 март.

Фон дер Лайен заяви, че дълбоко съжалява за американския ход и предупреди за „огромни последици“ за световната икономика, включително за уязвимите страни, изправени пред едни от най-високите американски мита.

„Несигурността ще нарасне и ще засили още повече протекционизма“, каза тя и посочи по-високи разходи на потребителите за храни, лекарства и транспорт и нарушения за бизнесите.

„Освен това изглежда, че няма ред в безредието, няма ясен път към сложността и хаоса, които се създават, тъй като всички търговски партньори на САЩ понасят удар“, продължи Фон дер Лайен.

Тя изрази съгласие с Тръмп, че други страни несправедливо са се възползвали от правилата на световната търговия и изрази готовност да подкрепи усилия за реформирането им. „Не е твърде късно да отговорим на притесненията чрез преговори“, изтъкна председателят на ЕК.

При слаба икономика някои правителства ще изпитат още по-големи затруднения да изплащат рекордния световен дълг от 318 трлн. долара и да намерят пари за бюджетни приоритети като отбрана, климатични действия и социална политика.

Ами ако митата не изпълнят целта на Тръмп за инвестиции на частния сектор в местно производство в САЩ предвид недостига на работна ръка, пред който страната вече е изправена с почти пълна заетост?

Някои анализатори смятат, че Тръмп ще потърси други начини да елиминира търговските дефицити на САЩ с други страни в света, които толкова много го гневят, например като поиска от другите държави да се присъединят към ребалансиране на обменните курсове в полза на американските износители.

„Ще продължим да наблюдаваме как той използва вероятно рисковани начини да се справи с трайната сила на долара“, коментира Фрея Биймиш, главен икономист в компанията за инвестиционни стратегии TS Lombard.

Тези ходове може да застрашат привилегированата позиция на долара като световна резервна валута, изход, който малцина прогнозират, най-малкото защото няма много истински алтернативи на американската валута.

Но председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви на събитие в Ирландия в сряда, че Европа трябва да действа сега и да ускори икономическите реформи, за да се конкурира в един „преобърнат свят“.

„Всички се възползваха от хегемона САЩ, който беше ангажиран с многостранен, основан на правила ред“, каза тя, говорейки за ерата след Студената война на ниска инфлация и нарастваща търговия в отворената световна икономика.

„Днес трябва да се борим със затваряне, фрагментация и несигурност“, допълни тя.