Икономиката на Германия може да стагнира и тази година заради търговските сътресения

Германската икономика няма да отбележи значителен растеж тази година, а търговските политики на американския президент Доналд Тръмп вероятно ще тласнат страната към още по-мрачен резултат, предупреждават водещите икономически институти на Германия, цитирани от Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия ще се увеличи само с 0,1% през 2025 г. след две години на свиване, като резултатът изостава от прогнозираното през септември 0,8% увеличение, показва колективна прогноза, която се публикува два пъти годишно. За 2026 г. експертите прогнозират 1,3% разширяване, с което потвърждават предходната си оценка.

„Геополитическото напрежение и протекционистката търговска политика на САЩ изострят и без това напрегнатата икономическа ситуация в Германия“, коментира Торстен Шмид, ръководител на икономическите изследвания в Института за икономически изследвания „Лайбниц“ (RWI). „Освен това германските компании са изправени пред засилена международна конкуренция – особено от Китай“, добавя той.

Бизнес моделът на Германия беше разтърсен на няколко фронта, най-вече от по-високите енергийни разходи в резултат на войната на Русия в Украйна и атаката на президента на САЩ срещу свободната търговия.

Шмид също така подчерта „структурна слабост“, включително недостига на квалифицирана работна ръка и прекомерната бюрокрация.

Прогнозата включва американските мита върху вноса на алуминий, стомана и автомобили, но не и по-широкообхватните налози, които Тръмп обяви на 2 април, преди временно да ги намали в сряда.

Икономиката на Германия се очаква да се възстанови едва следващата година. Графика: Bloomberg

Макар че тези мерки рискуват да нанесат допълнителни щети, институтите предупреждават, че въздействието им е трудно да се определи количествено, тъй като са безпрецедентни.

Германският консервативен блок на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) сключиха коалиционно споразумение след предсрочните парламентарни избори през февруари, опитвайки се да възобновят растежа чрез инвестиции в инфраструктурата на страната, като същевременно намалят корпоративните данъци, цените на електроенергията и облекчат бюрокрацията.

Законодателите вече гласуваха в подкрепа на премахването на т.нар. конституционна дългова спирачка чрез създаване на специален фонд и предоставяне на възможност за инвестиции в отбраната.

Институтите изтъкват, че все още не е ясно как ще се използва този увеличен обхват при разходите и че едва ли ще потекат допълнителни средства още тази година. За 2026 г. те очакват 24 млрд. евро допълнителни разходи, разширявайки икономиката с около половин процентен пункт.