Ще продължи ли инвеститорският интерес към облигациите на САЩ

Големият бюджетен дефицит на САЩ – над 6% и държавният дълг, който е над 40 трлн. долара, са сред основните причини доходността по 30-годишните и 10-годишните американски държавни облигации за последните 20 години да достигнат пикови стойности – съответно 5,26% и 4,80%. Този коментар направи Ивайло Чаушев, основател на SmartFlow Trading, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според пазарният анализатор в зависимост ат това кой продава американския дълг разделението е на международни и вътрешни инвеститори. Сред международните като основен фактор той откроява Япония. „Японското правителство продава американски ценни книжа, за да набира долари, които след това продава срещу йени, за да стабилизира валутния курс“, обясни Чаушев. Той съобщи, че в същото време, доходността по японските държавни облигации вече е малко над 3% – най-високото ниво от 1996 г. Пазарният анализатор отбеляза, че това позволява на японските пенсионни фондове да се насочват към местния дълг, без да поемат същия валутен риск.

„Норвежкият суверенен фонд също обмисля намаляване на експозицията си към дългосрочни американски облигации от 2027 г., като част от средствата може да бъдат насочени към ипотечни ценни книжа“, очаква Чаушев. Финансовият експерт посочи, че това по-скоро показва пренасочване на капитали, отколкото опасения за способността на САЩ да обслужва дълга си.

Той поясни, че на вътрешния пазар хедж фондовете също заемат къси позиции по американския дълг. „Експозициите обаче са част от т.нар. basis trade – стратегия, при която фондовете са къси по фючърсите и дълги по кешовите американски облигации, използвайки висок ливъридж“, добави Чаушев. По думите му усилията на финансовия министър Скот Бесент са насочени по-скоро към ограничаване на скоростта на покачване на доходността, отколкото към връщането ѝ на конкретно ниво.

„Американското финансово министерство пренасочва емисиите към по-краткосрочен дълг, което може да намали натиска върху 30-годишните облигации. Обявеното обратно изкупуване от 4 млрд. долара обаче е малко спрямо мащаба на американския пазар на държавен дълг. По-агресивна намеса би била възможна чрез Treasury General Account (TGA), който е около 960 млрд. долара“, коментира Чаушев и заяви, че така „потенциално могат да бъдат използвани между 200 и 300 млрд. долара“.

Той предупреди, че по-голямото използване на краткосрочен дълг обаче означава по-често рефинансиране и по-висока волатилност. Затова съветва инвеститорите да следят един от показателите – MOVE индексът – своеобразният „VIX“ на американския облигационен пазар.

Пазарният анализатор преценява, че AI компаниите постепенно се превръщат в конкуренти на американското правителство за дългосрочния капитал. „Ако инвеститорите ги възприемат като по-добра алтернатива на американските облигации, това може да поддържа натиска върху доходността. Големите технологични компании вече са твърде големи, за да се провалят, като сред тях особено се откроява Nvidia“, отбеляза Чаушев. При сериозни проблеми в сектора той очаква възможна намеса от американското правителство.

Откъде идват разпродажбите на американски държавни ценни книжа? Да очакваме ли повече краткосрочни облигации от САЩ? Защо високите лихви няма да са проблем за технологичните компании? Ще остави ли лихвите без промяна следващата седмица Федералният резерв? Защо високата доходност по държавните облигации тревожи пазарите? Какво трябва да направи Nvidia?

Материалът не е повод за инвестиционно решение!

Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости от предаването „В развитие“ може да гледате тук.