Германия на Мерц има проблем - може ли наистина да похарчи трилион евро?

Най-вероятният бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц си осигури политическа подкрепа за големия си план да увеличи инвестициите в инфраструктура и отбрана.

Сега той трябва да похарчи парите, а това не е лесно в страна, която често изпитва затруднения, когато трябва да се свърши конкретна работа.

Времето е от съществено значение – стремежът на президента на САЩ към мир в Украйна и отстъпването му от ангажиментите в областта на отбраната бързо ще наложат на Германия и Европа бремето да поемат палката в областта на сигурността – задача, която Мерц вече призна като изключително важна. И той знае също, че най-голямата икономика в региона, която вече е уязвима на търговския протекционизъм на Белия дом, не може да си позволи още изгубени години, пише Bloomberg.

Но дори след приключването на старателните коалиционни преговори през идните седмици, постижението на Мерц с разхлабването на бюджетните правила за отприщване на разходи, финансирани с дълг, ще бъде подложено на специално засилено внимание от депутатите, последвано от бюрократичен процес по вземане на решения за прилагането му. Всичко това ще бъде забавено от ограничен капацитет.

Новият канцлер трябва бързо да промени германската държава или в противен случай рискува отворените фискални шлюзове да донесат по-скоро тънка струйка кеш, отколкото сериозен прилив през по-голямата част от мандата му. Провал може да остави страната с недостатъчно възможности за възпиране на Русия в областта на отбраната, още икономически затруднения и да хвърли сянка върху стремежа му да сдържа крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

„Това ще отнеме време“, коментира Вернер Гацер, бивш заместник-финансов министър на Германия, който сега е председател на Надзорния съвет на Deutsche Bahn и част от група, защитаваща мерки за опростяване на управлението. „Сега парите са налице. Следващата стъпка трябва да бъде реформирането на самата държава“, счита Гацер.

Често се казва, че огромните средства, които Германия ще има на разположение, възлизат на 1 трлн. евро. Те включват специален фонд от 500 млрд. евро за инфраструктура и след това пари за отбрана, които вече не са ограничени от дълговата спирачка на страната, след като Мерц предложи конституционни промени, изискващи големи мнозинства от депутати.

Изпадналата в застой икономика вече направи тези инвестиции желани, но слабостите в отбраната на Европа ги направиха още по-необходими. Анализ на руската заплаха от военни стратези сочи необходимост от надеждна „спирачка“ в рамките на пет до седем години.

Строителство на мост на затворената магистрала А45 близо до Люденшайд на 27 март. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Летящият старт към просперитет с големите разходи може да бъде значителен. Икономисти на Deutsche Bank повишиха прогнозите си за икономическия растеж през 2026 г. на 1,5% спрямо 1% преди това и очакват той да достигне темп от 2% през 2027 г. Това е в унисон с неотдавнашни ревизии в прогнозите на Goldman Sachs и Commerzbank.

„След много години на мрак във времена на голяма несигурност, фискалният пакет може да промени наистина нагласата в икономиката“, коментира главният икономист на Barclays Кристиан Келер. „Когато компании и инвеститори виждат добри възможности, те обикновено се възползват от тях“, допълва той.

Но самите средства може да се забавят – годината може да е към края си, когато инфраструктурният фонд се превърне в закон, и в унисон с други развити икономики големите германски проекти трябва да преминат през дълги административни процедури, процеси по разрешаване и планиране, които често отнемат повече време от самото строителство.

Икономиката на Германия се готви за възстановяване. Графика: Bloomberg LP

Скритото в икономическите прогнози е бавното начало на стимулите, като те ще достигнат пълното си въздействие едва през 2027 г., когато мандатът на Мерц от четири години ще бъде преполовен.

Deutsche Bank изчислява, че разходите за инфраструктура ще възлязат общо на 30 млрд. евро през 2026 г. След това те ще се удвоят до 60 млрд. евро през 2027 г., преди да намалеят отново през 2028 г. Проектите за разходи за отбрана ще нараснат от 80 млрд. евро до 110 млрд. евро през 2026 г. и ще достигнат 150 млрд. евро през 2027 г.

Това съответства на графика, прогнозиран от Тамо Диймер, един от председателите на германската финансова агенция, която управлява дълга на страната. Той смята, че изискванията ѝ от капиталовите пазари ще нарастват „постепенно, година след година“.

Германия може да действа бързо, когато е необходимо, най-видният скорошен пример беше създаването на терминали за втечнен природен газ за рекордно време, след като нашествието на Русия в Украйна застраши енергийните доставки.

Но това беше специален случай, обусловен от действия по принуда. Страната е свикнала повече с десетилетни саги като строителството на летище Бранденбург в Берлин и все още незавършения ремонт на гарата в Щутгарт.

Алея близо до проекта за ремонт на гарата и градско развитие Stuttgart 21. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Разходите напоследък не бяха достатъчни. През 2023 г. 76 млрд. евро, или 16% от общия финансов план на Германия, бяха неизползвани поради спънки като бюрократични препятствия, проблеми с доставките и недостиг на работна ръка. Областите, към които е съсредоточен стремежът на Мерц, са особено предизвикателни.

Климатичният и трансформационен фонд на правителството, известен като KTF, който субсидира проекти като зарядни станции за електромобили, е предоставил средно около 65% от средствата си през последните седем години. Той ще получи 100 млрд. евро от планираните стимули за 500 млрд. евро.

Климатичният фонд на Германия не беше изразходен напълно. Графика: Bloomberg LP

Фондът в областта на отбраната в размер на 100 млрд. евро, създаден от сегашното коалиционно правителство на канцлера Олаф Шолц, е още един пример. Макар че повечето средства бяха предназначени за покупки на оръжия, само една четвърт от тях действително са били похарчени през последните три години.

Един от пробелмите тук е строгият следвоенен режим, който забранява на оръжейната индустрия в Германия да се запасява с оръжия. Смекчаването на тези ограничения може да повиши производителността, казва Моника Шнитцер, президент на независимия Съвет на икономическите експерти в страната. Тя също така смята, че промишените компании като Rheinmetall, Hensoldt и Diehl Defense могат да откраднат таланти от изпитващия затруднения автомобилен сектор.

Олаф Шолц при оперативното пускане на първата система за противовъздушна отбрана на Бундесвера, разработена от компанията Diehl Defence във военната база "Тодендорф" през септември. Снимка: Gregor Fischer/Getty Images

Но недостигът на работна ръка остава повсеместна тема и с голямата работна ръка в строителството, необходима за инфраструктурния стремеж на Германия – от поправянето на мостове до ремонтирането на болници и училища, това може да се окаже още една спирачка за разходите.

„Ако погледнем строителния отрасъл, той работи на пълен капацитет в момента. Има опасения, че влагането на още пари в него ще повиши цените“, казва Клеменс Фуест, председател на института Ifo.

„Германската икономика е структурно слаба, тъй като трябва да се справя с отлив на търсене от Китай, по-високи разходи за енергия и буксуваща автомобилна индустрия. По-високите инвестиционни разходи може значително да помогнат за решаване на тези предизвикателства, гладък икономически преход и повишаване на БВП с 2% в дългосрочен план“, коментира Мартин Адемер, икономист от Bloomberg Economics.

По-гъвкавото работно време и приоритизирането на дигитализацията в публичната инфраструкурна администрация може да помогнат за отстраняването на някои затруднения, казва Стефан Колев, директор на Ludwig Erhard Forum for Economy and Society.

Той и други икономисти, включително Фуест и председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел казват, че правителството не трябва да се отказва от реформи, подпомагащи растежа. Нагел призовава към миграцията, ориентирана към трудовия пазар, или стимулите за по-възрастните хора да продължат да работят.

Гацер, чиято кариера във финансовото министерство му е дала изключителен поглед върху бюрокрацията в Германия, казва, че успехът с втечнения природен газ показва върху какво трябва да се насочи вниманието – ограничаване на обжалванията, преодоляване на процедурните процеси и устояване на лобисткия натиск и на протестите.

„Новото правителство има тежко бреме с отговорности, за да поправи всичко това“, коментира Улрике Малмендиер, преподавател в Калифорнийския университет, която като Шнитцер е член на панел с икономически експерти. „Трябва да последват структурни реформи“, допълва тя.

Един от ръководителите на социалдемократите Ларс Клингбеил, фаворит за следващ финансов министър във вероятно коалиционно правителство с ХДС/ХСС на Мерц, миналата седмица обеща „нов дух“ за ускоряване на инвестициите на специалните фондове в размер на 500 млрд. евро.

„Трябва да гарантираме, че парите няма да бъдат инвестирани в Германия с обичайната скорост“, коментира той пред държавната телевизия ZDF. „Няма нужда всичко да бъде одобрявано 20 пъти, планирано 30 пъти, да отнема безброй години“, допълва той.

Мерц знае какви са залозите, не на последно място след допитване на института Forsa, публикувано миналата седмица, което показа, че „Алтернатива за Германия“ получава 24% от гласовете, само с един процент по-малко от неговия блок. Той съзнава това, видно и от съобщението му, което дори включваше думите на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги за спасяване на еврото, каквото и да е необходимо.

„Ако това правителство не го направи сега...“, казва Гацер и остава изречението незавършено с мисъл за възхода на „Алтернатива за Германия“.