Потребителските цени в САЩ неочаквано са се понижили през март, но рисковете са във възходяща посока, след като президентът Доналд Тръмп увеличи митата върху вноса на китайски стоки, въпреки че намали налозите за други страни, съобщава Ройтерс.
Индексът на потребителските цени (CPI) се е понижил с 0,1% през миналия месец, след като нарасна с 0,2% през февруари, информира Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда.
Спадът вероятно отразява по-ниските разходи за енергия и избледняващите ефекти от по-широките скокове на цените в началото на годината.
През 12-те месеца до края на март индексът нараства с 2,4% след покачване с 2,8% през февруари. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че той ще се повиши с 0,1% на месечна база и с 2,6% на годишна.
Като се изключат променливите хранителни и енергийни компоненти, CPI расте с 0,1% през март, след като се покачи с 0,2% през февруари. Така наречената базова инфлация при потребителските цени се ускорява до 2,8% на годишна база през март, след като се повиши до 3,1% през февруари.
Данните от март вероятно обхващат само част от първоначалните ефекти от митата на Тръмп, включително 20% налог върху китайските стоки и таксите върху стоманата и алуминия.
В сряда Тръмп обяви, че е поставил на пауза митата за търговските партньори на САЩ за 90 дни (с изключение на Китай), по-малко от 24 часа след въвеждането им.
Тръмп увеличи митата върху китайските стоки до 125% от 104% преди това, след като Пекин отвърна на търговските атаки на Белия дом с 84% мита върху американските стоки. Европейският съюз (ЕС) засега се въздържа от контрамерки срещу САЩ.
Общите 10% мита върху вноса в САЩ остават в сила, като търговските бариери на Тръмп, които той приема като инструмент за увеличаване на приходите за компенсиране на обещаните от него намаления на данъците и за съживяване на западащата индустриална база на страната, повишават вероятността за рецесия през следващите 12 месеца.
Capital Economics изчислява, че инфлацията в САЩ ще достигне връх от около 4%, двойно повече от целта на Федералния резерв от 2%. Протоколът от заседанието на централната банка на САЩ от 18-19 март, публикуван в сряда, показа, че представителите на Фед са почти единодушни, че икономиката е изправена пред рискове от ускорена инфлация и по-бавен растеж.
Финансовите пазари очакват Фед да възобнови намаляването на лихвените проценти през юни, след като спря цикъла на разхлабване на паричната си политика през януари, за да даде време на централните банкери да оценят икономическото въздействие на политиките на Белия дом.
Засега не се очаква ускорената инфлация при стоките да се разпространи и върху услугите, тъй като по-разхлабеният пазар на труда влияе ограничително върху ръста на заплатите. Смята се обаче, че инфлацията при стоките компенсира очакваната дезинфлация на услугите.


Двама ватерполисти на “Комодор” (Варна) са в Топ 8 в световния елит
Тръмп: Разбрахме се с Дания и Гренландия за постоянен контрол върху сигурността на острова
Борисов: Радев не може да формулира едно изречение без да спомене мен или ГЕРБ
Лозари отчитат добра реколта от грозде по Северното Черноморие
Улица във Варна пропадна
От малка идея до търсачка за мебели: историята на FAVI в България
Румъния е застрашена от рейтинг "боклук", ако политическата криза продължи
Тенденции в дома: спалнята вече се възприема като зона за възстановяване
За Китай AI aрмагедон изглежда по различен начин
Как стремителният възход на турските инвестиционни фондове завърши със срив
Петте най-надеждни японски автоматика
Новата DMD технология променя автомобилните фаровете
Audi завежда дело заради внос и продажба на... AUDI
Как един Golf GTI се превърна в убиец на Porsche 911
Полицията започна да плаща на трезви шофьори
Масирана руска атака срещу Одеска област: 178 000 домакинства останаха без ток
Борисов: Отново не могат да започнат изречение без ГЕРБ и без мен ВИДЕО
Абровски: Няма основание за сериозен скок в цената на хляба
НАП наложи актове за 632 хил. евро на хазартни обекти за година
Почина легендата на Интер и италианския футбол Сандро Мацола