Повишаването на лихвите от Фед е доминиращата тема на пазарите през седмицата

Доминиращата тема на световните пазари през седмицата е първото повишаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ от 2023 г. насам – с четвърт пункт до диапазона 3,75%-4,00%. Това тласна долара и доходността по държавните облигации нагоре и се отрази на всички други пазари.

Петролът остана по-скъп, но показва първите истински признаци на деескалация от седмици. Пшеницата обърна тренда и цената тръгна рязко надолу, след като бе обявено, че Русия и Украйна са се споразумели да спрат взаимните удари по енергийна инфраструктура, пише в седмичния анализ на Софийската стокова борса (ССБ).

Царевицата и соята затвърдиха позициите си благодарение на бичия септемврийски WASDE и стабилните покупки от Китай, част от които са насочени към зърно с бразилски, а не американски произход.

Медта се охлади и цената се отдръпна от рекордно високите си нива, тъй като отложеното решение за митата на САЩ и доставките на нови складове облекчават натиска. При цинка обаче се наблюдава натиск поради задълбочаващ се недостиг на доставки от мините. Захарта се търгуваше в спокоен, ограничен диапазон.

Пазарите на петрол

Петролът се отдръпна от последните си върхове тази седмица благодарение на най-надеждните сигнали за деескалация, откакто конфликтът в Близкия изток се разшири.

Американските удари по иранска територия бяха преустановени за десети пореден оперативен период. Иран също се въздържа от ракетни атаки и атаки с дронове повече от седмица, а иранският външен министър Абас Арагчи заяви в Пекин, че Техеран иска да се върне към дипломацията.

Цената на петрола сорт „Брент“ се понижи с около 2,7% до около 106 долара, а лекият американски суров петрол (WTI) се поевтиня до 102 долара.

Решението на саудитския гигант Saudi Aramco да пренасочи около 20 млн. барела товари, пътуващи към Червено море, обратно през Ормузкия проток покрай Оман беше разчетено като вот на доверие в повторното отваряне на пролива.

Основният риск обаче още не е изчезнал и физическите фючърси на оманския суров петрол се търгуваха над 132 долара. Двата бенчмарка остават далеч над нивата отпреди кризата.

Цената на природния газ

Цената на природния газ при Henry Hub спада допълнително до около 9,80 долара за MWh под натиска на значителния добив на сух газ и нивата на запасите, които надвишават с около 4,8% средните стойности за последните пет години. Същевременно прогнозите за по-ниски температури допълнително свиват краткосрочното търсене.

На TTF се наблюдава обратната тенденция – цената скочи до 90 - 95 долара за MWh вследствие на поредица от проблеми с доставките в Европа (непланирани прекъсвания на работата на норвежките находища „Осгард“ и „Трол“ и преработвателния завод „Колснес“, както и спиране на работата на интерконектора между Великобритания и Белгия).

Ситуацията се усложнява допълнително от напрежението в Близкия изток, което ограничава предлагането на втечнен природен газ (LNG), както и от атаките на хутите срещу енергийни съоръжения в Саудитска Арабия. Запълняемостта на газохранилищата в ЕС възлиза на около 67,8% от капацитета, което е с 15,7% под нивата отпреди година в навечерието на отоплителния сезон.

Пазарът на метали

Цената на медта се понижава спрямо рекордните си нива над 14 500 долара за тон, като се връща към диапазона от 14 000 – 14 200 долара. Новините за отлагане на решението на Белия дом относно митата върху вносната рафинирана мед и постъпването на нови количества в складовете на борсата облекчиха недостига на физическия пазар. Металът отбелязва първата си седмица на спад от юни насам.

Ситуацията при цинка е различна: цената на метала за незабавна доставка (спот цена) се установи близо до 4000 долара за тон, тъй като глобалният добив от мини спада с 2,6% през първата половина на годината. При втория по големина производител – Перу, спадът надхвърля 10%, а китайските металургични заводи, изпитващи остър недостиг на концентрат, на практика плащат на мините за суровината, вместо обратното, при силно отрицателни такси за преработка.

Международната изследователска група за олово и цинк (International Lead and Zinc Study Group) все още прогнозира дефицит на рафиниран цинк за 2026 г., което поддържа трайна пазарна структура на „backwardation“. При нея цената за незабавна доставка е по-висока от тази за бъдеща доставка, въпреки че поскъпването на долара вследствие на повишението на лихвите от Федералния резерв тази седмица оказва натиск върху целия сектор на металите.

Пазарът на селскостопански стоки

Цената на пшеницата рязко се понижи тази седмица до 267 долара за тон на CME и 278 долара за тон на Euronext. Понижението е породено от успокоение за по-нататъшно прекъсване на доставките в Черно море и това изтегли голяма част от премията за военен риск от пазара.

Силният долар, който сам по себе си е продукт на повишаването на лихвите от Федералния резерв, утежнява хода, като направи американската пшеница по-малко конкурентоспособна за чуждестранните купувачи.

Не всеки сигнал сочи обаче в една и съща посока – засаждането на зимна пшеница в САЩ изостава от петгодишното си темпо, като е завършено само с 8% спрямо средно 12%. Това дългосрочно безпокойство е победено тази седмица от по-непосредственото дипломатическо облекчение.

С примирие по отношение на енергийната инфраструктура, което вече е в сила, но без решение за коридора за износ на зърно в Черно море, пшеницата изглежда ще остане чувствителна към трайността на тази деескалация.

Що се отнася до царевицата, USDA намали прогнозата си за добив до 178,5 бушела на акър и за крайните запаси до 1,567 милиарда бушела.

Стабилните покупки на фуражно зърно от Китай и признаците, че Пекин възстановява държавните резерви, добавят нова подкрепа за търсенето, докато по-слабият бразилски реал и аржентинско песо насърчават южноамериканските фермери да продават предварително, вместо да държат запаси. Това ограничава конкурентното предлагане.

Фючърсите на царевицата с доставка в следващ месец на CME се търгуваха в диапазона 208 – 209 долара за тон, а тези на Euronext достигнаха 301 – 303 долара за тон.

Захарта прекара седмицата в тесен, до голяма степен без посока, диапазон, като цените в края на седмицата тръгнаха надолу. В Лондон бялата захар поевтиня от 524 до 508 долара за тон, докато цената на суровата захар в Ню Йорк достигна от 395 до 384 долара за тон.

Под тази спокойна повърхност структурните сили, които поддържаха цените през по-голямата част от 2026 г., все още са налице – бразилските фабрики продължават да предпочитат етанола пред производството на захар, когато икономическата обосновка на горивото го оправдава. Това ограничава краткосрочните доставки, докато средносрочният таван от нарастващото производство на Тайланд и свободния експортен капацитет на Индия остава непроменен.

Търговията на ССБ

В подкръг "Зърно"  на Софийската стокова борса след сделките в последните дни на месец август за фуражна пшеница на 180 евро за тон, за фуражен ечемик на 170 евро за тон и за овес на 150 евро за тон, в средата на септември остават офертите за търсене на фуражна пшеница на 192 евро за тон и за продажба на хлебна пшеница на 230 евро за тон. 

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните стоки са стабилни. Предлагат се  разнообразни видове консерви, където началните цени леко спадат. Зелен грах се търгува от 2,23 до 2,37 евро за килограм, сладка царевица – от 1,65 до 3,19 евро за килограм, а белени домати на кубчета – от 2,28 до 2,39 евро за килограм.

Остава и предлагането на ядки и семена от 1278,23 до 7362,60 евро за тон.

В подкръг „Индустриални стоки” на Софийската стокова борса през тази седмица се реализираха продажби на скрап: от черни метали в диапазон от 81,81 до 107,37 евро за тон, скрап от алуминий на 409,03 евро за тон и скрап от месинг на 2556,46 евро за тон.

При горивата имаше сделки за дизелово гориво Б6 за 1566,67 евро за хиляда литра, автомобилен бензин А95Н на 1358,33 евро за хиляда литра и газьол за ПКЦ от 1542,63 до 1603,44 евро за хиляда литра.

Продадоха се и газьол за извънпътна техника на 1580 евро за хиляда литра и газ пропан бутан на 550 евро за хиляда литра.