Слабата инфлация в Швеция дава отсрочка на централната банка за повишаване на лихвите

Базисната инфлация в Швеция се е повишила през май с по-бавен темп в сравнение с прогнозите на централната банка, предаде Bloomberg. Това дава на централната банка възможност да отложи повишаването на разходите по заемите на фона на енергийния шок, причинен от войната на САЩ и Израел в Иран.

Показателят за ценовия натиск, който не включва енергоносителите, се е повишил с 0,5% през май спрямо почти 30-годишното дъно от 0% през предходния месец, сочат предварителни данни на Шведската статистическа служба, публикувани в четвъртък. Средната прогноза в анкета на Bloomberg сред анализатори беше за 0,3%, a прогнозата на Шведската централна банка от март беше за ръст от 0,9%.

Резултатът, включително ускоряване на общата инфлация до 1,5% през май спрямо 0,8% през предходния месец, излиза след месеци на отслабващ ценови натиск в Швеция, като намаленията на данъците върху храните и горивата помогнаха да се предпазят домакинствата от ценовите шокове. Това поставя най-старата централна банка в света в по-сигурна позиция от много нейни европейски партньори, които следят дали по-високите енергийни цени водят до по-широко покачване на разходите в икономиките им.

„Инфлацията все още е значително под прогнозата на централната банка, а данните за май не променят картината, че общият инфлационен натиск в момента остава нисък“, коментира анализаторът на Nordea Bank Торбьорн Исаксон.

„ЕЦБ вероятно ще повиши лихвите следващата седмица, но Шведската централна банка не е длъжна да я следва, докато валутният курс остава сравнително стабилен“, добавя той.

Според Исаксон Nordea запазва прогнозата си, че паричният орган на страната ще запази лихвите без промяна през следващите месеци.

Шведската централна банка съобщи, че очаква да задържи лихвения процент на ниво от 1,75% в краткосрочен план, докато изчака повече данни за икономическите перспективи. Банката също така предупреди, че вижда продължаващ риск от по-висок ценови натиск занапред.