Има ли паралел между световната икономика и катастрофата със совалката „Чалънджър“?

Не е никак успокояващо, когато водещ икономист прави паралел между днешната световна икономика и катастрофата със совалката „Чалънджър“.

Питър Оршаг, бивш ръководител на бюджетната администрация на САЩ при президента Барак Обама, понастоящем изпълнителен директор на инвестиционната банка Lazard, направи точно това по много убедителен начин тази седмица в реч пред Лондонското училище по икономика, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Той не твърди, че светът е обречен на съдба, толкова трагична и катастрофална, колкото тази на космическия кораб, но поуките са повече от ясни.

Ричард Файнман, „Чалънджър“ и О-образният пръстен

Основният проблем е посочен от физика и носител на Нобелова награда Ричард Файнман в приноса му към официалния доклад за причините, довели до експлозията на совалката минута след излитането ѝ през януари 1986 г. – инцидент, отнел живота на седемчленния екипаж.

„Чалънджър“ беше забележително инженерно постижение, съставено от множество важни компоненти. Проблемът е в това, че всички са взаимозависими. Повредата дори само на един от тях води до провал на цялата система.

Съдбата на „Чалънджър“ е предрешена от един О-образен пръстен – обикновено кръгло гумено уплътнение, използвано от инженери и водопроводчици за предотвратяване на течове на различни течности и газове. Не е нужно да се намесва нобелов лауреат, за да се посочи това, но в една известна демонстрация Файнман взима парче от такъв пръстен (от модел на совалката в мащаб), потапя го в студена вода и показва, че то става твърде твърдо, за да изпълнява надеждно функцията си.

В една необичайно студена сутрин във Флорида температурата едва се е повишила над точката на замръзване, когато совалката излита. Изстрелването не е отложено въпреки очевидно повишените рискове и О-образният пръстен отказва секунди по-късно.

В последния си значим принос към обществения дебат, преди да почине от рак през 1988 г., Файнман разкритикува остро обърканите представи на НАСА (Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ) относно риска и вероятностите, допуснали тази трагедия. Той установява, че много инженери са изразявали опасения какво би се случило с О-образните пръстени при ниски температури, но ръководството на НАСА се е чувствало самоуверено заради успехите си в избягването на сериозни инциденти.

Мениджърите са уверили Файнман, че вероятността от катастрофален инцидент със совалката е 1:100 000. В книгата си „Какво те е грижа какво мислят другите?“ (What Do You Care What Other People Think?) Файнман отбелязва: „В НАСА се е формирало особено отношение: ако някое от уплътненията пропусне съвсем малко, но полетът завърши успешно, проблемът не се смята за сериозен. Опитайте се да играете руска рулетка по този начин: натискате спусъка, пистолетът не стреля, следователно трябва да е безопасно да натиснете спусъка отново.“

Икономиката на О-образния пръстен

Оршаг описва явлението „икономика на О-образния пръстен“ (O-Ring Economy). С глобализацията на света търговията става все по-сложна и по-уязвима към провала на дори едно критично звено – точно както блестящо конструираната совалка „Чалънджър“ се провали заради пропуск, свързан с един гумен О-образен пръстен.

Оршаг открива същия недостатък в съвременното икономическо мислене, какъвто Файнман е открил в НАСА. Той посочва, че крайният резултат от сложен процес е произведението от качествата на отделните му етапи или части. „При мултипликативна производствена функция дори едно слабо звено може да сведе стойността на всичко останало почти до нула“, добавя той.

При такива обстоятелства малките разлики в надеждността се натрупват – компания или правителство, които разполагат с най-добрите ресурси, рискуват да загубят най-много заради наличието на едно единствено слабо звено. Самата сложност също се превръща в проблем: „С увеличаването на броя на етапите нараства и вероятността поне един от тях да се провали“, според него. Изводът е, че с удължаването на веригите на доставки, характерно за ерата на глобализацията, те неизбежно стават по-уязвими.

Оршаг заимства концепцията си от статията „Теорията за О-образния пръстен в икономическото развитие“ (The O-Ring Theory of Economic Development), публикувана през 1993 г. от Майкъл Кремър, който прилага критиката на Файнман в сферата на икономиката на труда. Той установява, че с усложняването на процесите и нарастването на уязвимостта им към грешки в най-слабото звено, се повишава и възнаграждението, което квалифицираните работници могат да изискват. Това води до задълбочаване на неравенството в доходите с развитието на икономиката.

Ако приложим логиката на О-образния пръстен към сътресенията във веригите на доставки през последното десетилетие – от пандемията и войните в Украйна и Иран, до опасните игри с митата и китайската забрана за износ на редкоземни метали, те вече не изглеждат като поредица от несвързани събития, продиктувани от геополитиката. По-скоро те се явяват неизбежни последици от логиката на О-образния пръстен.

Като се добавят към това вериги на доставки, чиято здравина се определя от най-слабото им звено, както и тенденция към деглобализация, при която държавите се стремят към самодостатъчност и се възползват от всякакви критични тесни места, с които разполагат. Така сътресенията се превръщат в обичайна характеристика на системата, а не в случаен дефект.

Това има огромно значение за провеждането на паричната политика.

Както отбелязва Оршаг, в продължение на десетилетия предлагането изглежда почти напълно гъвкаво – до голяма степен благодарение на феноменалния растеж на Китай. Уверени, че предлагането ще се адаптира, финансовите министри можеха да се съсредоточат върху търсенето, точно както би ги посъветвал Кейнс. В този смисъл известната фраза на Милтън Фридман, че „днес всички сме кейнсианци“, съдържа доза истина.

Изглежда, че вече всички трябва да възприемем подхода, фокусиран върху предлагането. Паричната политика не може просто да пренебрегне шок в предлагането, както повеляват учебниците, ако подобни събития се превърнат в редовно явление. Когато хората започнат да възприемат тези събития като даденост, те ще коригират инфлационните си очаквания нагоре. Това може да доведе до самоизпълняващо се пророчество.

На фона на продължаващите последици от шоковете при цените на петрола, изглежда, че Фед вече споделя логиката на Оршаг. Тъй като пазарите приеха тази промяна в курса с изненадващо спокойствие, изглежда, че и други са на същото мнение.

Тези поуки не се отнасят само до физическия свят. Те са от огромно значение и за финансите. През април 2007 г. Ричард Букстабър публикува книгата „Демон по наш собствен дизайн“ – едно от най-пророческите произведения относно предстоящата тогава финансова криза. Той твърди в книгата, че пазарите са станали прекалено сложни, което създава риск от катастрофа.

Като критичен проблем той посочва взаимосвързаността.

Колкото по-тясно свързани са различните финансови инструменти и пазари – например чрез дългови договори или деривати, толкова по-уязвими стават те. Липсата на гъвкавост може да доведе до срив на тясно свързаните системи.

Оказва се, че Букстабър е бил напълно прав. За щастие, залогът тук не е толкова голям, колкото е за седемте смели астронавти от совалката „Чалънджър“, чиято съдба е предрешена от един уплътнителен пръстен. Когато ключови икономически звена, или т.нар. „тесни места“ (chokepoints) се сринат (или бъдат умишлено блокирани), последиците са тежки, но все пак съществува възможност за адаптация.

Оршаг използва друг известен икономически принцип, за да покаже, че щом веднъж бъдат използвани, тези механизми неизбежно губят своята ефективност.

Законът на Гудхарт, наречен на името на икономиста от Лондонското училище по икономика Чарлз Гудхарт, който тази година навършва 90 години, гласи, че когато даден показател се превърне в цел на икономическата политика, той престава да бъде полезен. Оршаг аргументира това по следния начин:

„Точно както една статистическа закономерност се разпада, щом започнете да разчитате на нея за целите на управлението, така и самото заплашване с използване на дадено „тясно място“ в икономиката поставя началото на процеса по неговото обезсилване. В момента, в който дадена зависимост бъде превърната в оръжие, всички, които разчитат на нея, получават стимул да намерят начин да я заобиколят.“

Примери за това са начинът, по който Европа преодоля кризата от 2022 г., породена от зависимостта от руски природен газ, или как санкциите от 2014 г. заради анексирането на Крим подтикнаха Москва да изгради нова платежна инфраструктура, позволила ѝ да издържи на много по-мащабните наказателни мерки, последвали нахлуването в останалата част на Украйна.

В момента Ормузкият проток е ключово тясно място, поради което се засилват усилията за намиране на алтернативни маршрути за петрола от Близкия изток.

Това обаче не избавя централните банкери от затрудненото положение, породено от проблемите със снабдяването. Деглобализацията и процесът на търсене на начини за заобикаляне на съществуващите тесни места изискват въвеждането на повече гъвкавост и резерви в сложните системи. Това ги прави по-малко рискови, но и по-скъпи.

Ситуацията не е идеална, но трагичният пример със совалката „Чалънджър“ показва защо може би е най-добре да я приемем.