Управляващите в Иран са научили уроците от Ислямската революция

Клерикалните управници на Иран вероятно ще овладеят безредиците в страната. Перспективите пред предстоящото зараждане на нов политически ред са слаби, ако историята е ориентир, според анализатори, цитирани от Ройтерс.

Протестите, започнали заради смъртта на 22-годишната Махса Амини, арестувана от моралната полиция, прераснаха в бунт срещу това, което според протестиращите е нарастващ авторитаризъм на управляващите ислямски духовници.

Шансовете тази снежна топка да се изтърколи и да се превърне във въстание, което да свали властта подобно на Египет и Тунис през 2011 г., изглеждат далечни, тъй като управляващите в Иран са решени да запазят властта си на всяка цена.

В продължение на десетилетия клерикалната върхушка използва своята лоялна елитна сила, Революционната гвардия, за насилствено потушаване на етнически бунтове, студентски вълнения и протести срещу икономическите трудности. Досега гвардейците са сравнително сдържани, но могат бързо да бъдат мобилизирани.

Ако протестите продължат, ислямската република може да се обърне към обичайното си решение: „неограничено насилие срещу невъоръжени цивилни, за да потуши протестите“, коментира Касра Аараби, ръководител на програмата за Иран в Института за глобална промяна на Тони Блеър.

Протестите продължават почти три седмици и това ги превръща в една от най-големите демонстрации на опозиция срещу ислямското духовенство в Иран от години. Въпреки че мащабите им не могат да се сравнят с Ислямската революция от 1979 г., когато милиони излязоха на улицата, солидарността и единодушието на протестиращите, призоваващи за падането на духовенството, напомнят точно на тези събития, коментира Аараби.

„Единственото поразително сходство между настоящите протести и тези през 1979 г. е настроението по улиците, което е изрично революционно... Хората не искат реформи, те искат смяна на режима“, казва още тя.

„Разбира се, никой не може да предвиди кога ще настъпи този момент: може да са седмици, месеци или дори години... Но иранският народ е взел решение“, допълва тя.

Като оспорват легитимността на ислямската република, протестиращите горят снимки на аятолах Али Хаменей и скандират „Смърт на диктатора“, без да се притесняват от силите за сигурност, които използват сълзотворен газ, палки и в много случаи бойни патрони.

Висшите управници на Иран са решени да не показват слабостта, която според тях е предопределила съдбата на подкрепяния от САЩ шах. За защитниците на правата на човека по това време голямата грешка на шаха е била да отчужди населението с мъчения и кръвопролития. Някои историци казват обаче, че шахът е бил твърде слаб, бавен и нерешителен в репресиите.

„Подходът на режима разчита много повече на репресиите, отколкото шахът някога“, посочва Алекс Ватанка, директор на Програмата за Иран в Института за Близкия изток.

Правозащитни групи казват, че държавното потушаване на протестите досега е довело до смъртта на най-малко 150 души, а стотици и може би хиляди други са арестувани и ранени.

Длъжностни лица казват, че много членове на силите за сигурност са убити от "главорези и бунтовници, свързани с чужди врагове". Те повтарят думите на Хаменей от понеделник, в които той обвини САЩ и Израел, че подклаждат безредиците.

Малко преди революцията шахът на Иран се появи по националната телевизия и каза: „Като шах на Иран ... чух гласа на вашата революция ... Не мога да не одобря вашата революция.“ Опонентите му виждат това като признак на крехкост.

„Хаменей си научи урока, докато преживяваше революцията, че ако кажеш на хората, че си чул гласовете им и че грешиш, това е краят на твоето лидерство. Той не иска да прави това“, допълва Ватанка. Въпреки това непоколебимата реторика на Хаменей също носи риск, допълва експертът.

„Ако Хаменей не се вслуша... и не спре тези глупости, че всички протести са подклаждани от чуждестранни агенти, ще има още протести“, заключава Ватанка.

Демонстрациите се разпространиха от родната провинция Кюрдистан на убитата Амини до всичките 31 провинции на Иран, като към тях се присъединиха всички слоеве на обществото, включително етнически и религиозни малцинства.

„Тези широкообхватни протести привлякоха почти всички слоеве от населението, чиито оплаквания не се разглеждат от режима“, казва и Вахид Ючесой, специалист по политически ислям, базиран в Канада.

Популярен политически кюрдски лозунг, използван в кюрдското движение за независимост, „Жена, живот, свобода“, който бе скандиран за първи път на погребението на Амини на 17 септември в кюрдския град Сакез, беше използван в световен мащаб в протести след нейната смърт.

Той посочва, че заради опасенията от етнически бунт режимът е възприел сдържана репресия вместо стратегията на железния юмрук.

Протестите са "светски, неидеологически, до известна степен антиислямски", допълва и Саид Голкар, асистент по политически науки в Университета на Тенеси в Чатануга. "Иранците се бунтуват срещу духовенството... което използва религията, за да потиска хората", казва той.

Бунтовете против шаха отекнаха в провинциалните градове и селата, но това, което действително парализира управлението му, са стачките на петролните работници, които затвориха крановете на по-голямата част от приходите на страната, както и на търговците, които финансираха бунтовническите духовници.

Студентите играят централна роля в настоящите протести, но няма особени признаци, че към тях ще се присъединят петролни работници и ключови търговци. Те няма какво да защитават, тъй като контролът върху икономиката сега е в ръцете на гвардията, лоялна на Хаменей. Тя е не само военна сила, но и индустриална империя с политическо влияние.