Избягването на хранителна криза в света догодина зависи главно от доброто време

В днешно време има толкова много глобални кризи, че е положително да видим такава, която беше широко прогнозирана, но не се случи, или поне още не, пише международният икономически редактор на Financial Times Алън Бийти.

Инвазията на Владимир Путин в Украйна породи основателни страхове от глобална хранителна криза, подобна на тази от 2007-08 г. Русия и Украйна заедно дават около една трета от световния износ на пшеница, като много страни с ниски и средни доходи, особено в Близкия изток и Африка, са зависими от вноса на зърно. Украйна и съюзническите правителства обвиниха Русия, че заплашва с глобален глад като геополитически инструмент.

Международните доставки на храни вече бяха уязвими след сушите и лошите реколти през 2021 г. Глобалните запаси от зърно, които действат като буфер срещу сътресения в предлагането, са на най-ниското си ниво от десетилетие. Изменението на климата направи условията за отглеждане все по-нестабилни. Тази година Индия премина от обещание да нахрани света през април до налагане на контрол върху износа на пшеница през май след лоша реколта.

Но безпокойството утихна. Глобалните цени на храните, измерени от индекса на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), спаднаха за шести пореден месец през септември до нивата преди инвазията.

Дали това беше резултат от добра политика или просто късмет? Извлякоха ли си правителствата поуки от 2007-08 г., когато паническият контрол върху износа тласна световните цени нагоре? Каква роля изигра спонсорираната от ООН Черноморска инициатива за зърно, договорена през юли, в която Русия разреши на Украйна да изнася пшеница и царевица? А какво означава скорошното решение на Путин първо да се оттегли от инициативата, а след това да се присъедини отново към нея?

Отговорът изглежда е, че става въпрос главно за късмет. Джо Глаубер, бивш главен преговарящ по селскостопанската търговия на САЩ и сега член на Международния изследователски институт за хранителна политика във Вашингтон, отбелязва, че отличните реколти в големите износители на зърно от южното полукълбо - Австралия, Аржентина и Бразилия - бързо сваляха цените на царевицата и пшеницата още преди Черноморската инициатива да стартира. Междувременно заплахата от световен скок в разходите за торове беше смекчена от падащите цени на природния газ, един от основните им компоненти.

Черноморската инициатива беше полезна, но не драматично. Украйна удвои износа си на зърно, но все още само до нива с 50% по-ниски в сравнение с 2021 г. През седмиците след обявяването на инициативата цените на пшеницата спаднаха само с около 5%, след като вече бяха повторили почти всичките 50% увеличение между февруари и пика през май. Както FT съобщи, Русия експроприира украинско зърно и го пренася контрабандно на международния пазар: това не е точно алтруистичен акт, но поне увеличава световното предлагане.

В краткосрочен план е успокоение, че дори още един крах на инициативата не би бил катастрофален. Но световните пазари са затегнати и запасите остават ниски дори без проблема с Украйна. Индексът на FAO може да се е върнал до нивото, наблюдавано през февруари, но то вече беше исторически връх: индексът в момента е с около 40 процента по-висок от средния за 2020 г.

Трудно е да се обвиняват международните институции, които заедно отговорно задействаха механизма на глобалното управление. Освен че способства за Черноморската инициатива, ООН продължи да подкрепя полезната Система за информация за селскостопанския пазар (Amis), услуга за мониторинг, предназначена да успокои паникьосаните правителства да не налагат контрол върху износа поради неоснователни страхове от недостиг.

Световната търговска организация (СТО) предупреждава на висок глас за опасностите от експортни забрани. МВФ стартира специален прозорец за отпускане на заеми при хранителни шокове за страни вносителки на храни с ниски доходи и проблеми с платежния баланс, а Световната банка по подобен начин отпусна много пари.

Но е трудно да се каже, че тези инициативи променят съществено ситуацията. Правителствата запазват широка свобода на действие съгласно правилата на СТО за налагане на ограничения върху износа, ситуация, която не се подобри много от слабата сделка за продоволствената сигурност на министерската среща на СТО през юни. През септември Египет премахна контрола върху износа на основни храни, наложен през март, но това се дължеше на пазарни съображения, а не на международна координация. По-общо казано, някои правителства, като тези в ЕС, увеличиха подкрепата за селскостопанското производство, но не достатъчно радикално, за да разширят производството на търгуема храна.

Това е плашеща мисъл, но избягването на хранителна криза през следващата година зависи главно от доброто време. Правителствата, подпомогнати от международните институции, се справиха малко по-добре с управлението на глобалните доставки на храни след избухването на предишната голяма криза преди 15 години. Но е показателно, че година или две суша преди 2022 г. доближиха пазарите до ръба. Правителствата ще трябва да направят много повече, за да не заплашат шоковете с масов глад, от който светът имаше късмета да се спаси досега тази година.