Какво трябваше да каже Макрон на Владимир Путин преди година?

Преди около година френският президент Еманюел Макрон летя до Москва, за да се срещне със своя руски колега Владимир Путин, припомня европейското издание Politico. Двамата се срещнаха по молба на Макрон, а причината - струпването на руски военни по границите с Украйна. Както се оказа по-късно моментът е критичен с глобални последици. 

Вероятно никога няма да разберем какво са си казали двамата, или поне докато Макрон не напише своите мемоари, или евентуално Путин не се изправи пред военен трибунал, посочва още Politico. Макрон отбеляза след първите си разговори през февруари, че е срещнал различен Путин от този, който посрещна в лятната си резиденция преди няколко години. Източници на Ройтерс, присъствали в Кремъл, пък разказват, че руският президент е отделил часове в размисли за времето преди 1997 година и разширяването на НАТО. 

Ако тогава Макрон му беше разказал малко за френската история, вероятно можеше да отвори очите за потенциалния провал на операцията в Украйна. На 11 януари е годишнината от опита на Франция да завладее Рур - операция, която доста прилича на опита на Русия в Украйна днес. 

Ето и какъв е ходът на историята - на 11 януари 1923 година една кавалерийска и две пехотни дивизии настъпват в Германия и без нито един изстрел окупират градовете Есен и Кобленц. Тази френска инвазия се чака отдавна - Реймон Поанкаре, който вече е отстъпил от поста президент и е премиер на страната, от месеци си търси подкрепа, за да принуди Германия да изплати репарациите, предвидени във Версайския договор. Великобритания и САЩ обаче отказват да сътрудничат на Париж в това начинание. 

Поанкаре определя действията на Франция като "ограничена операция", очаквайки окупацията да сломи съпротивата на Германия и тя да се издължи, предоставяйки въглища и кокс за френската индустрия. Разсекретени документи от онова време обаче показват още, че Франция има по-големи амбиции - в края на 1922 година Париж подкрепя сепаратистко движение в Рур, което цели създаването на автономна република. С този ход Поанкаре се надява Франция да увеличи влиянието си в региона.

Но този план се проваля, и то не защото Германия отговаря с военна сила, а защото Франция среща съпротивата на хората - миньорите спират да добиват въглища, железопътните работници и администрацията започват стачки и саботират окупаторите. И вместо да получи репарациите си, Франция печели удар по своята репутация, както и заплаха за националната сигурност, заради отслабените граници. 

Нещата се влошават още повече, когато става ясно, че 100 германски граждани са загинали по време на окупацията на френските войски. Затова и наследникът на Поанкаре - Едуар Херио, решава да сложи точка на операцията и изтегля войските от Рур през май 1924 година, възстановявайки териториалния интегритет на Германия. 

Едно от скритите последствия от този опит за окупация е хиперинфлацията в Германия и възраждането на националистическото движение в страната. Така партията на Хитлер от формация от местно значение в Бавария започва да набира сила в цялата страна. 

Още нещо, което напомня войната, която започна Русия в Украйна - Франция навлиза в Германия в опит да си върне старата слава на велика нация. Но тази операция, опитваща се да прикрие упадъка на страната, реално го ускорява, коментира още Politico в своя анализ.

Има и някои съществени разлики - Франция не анексира територии, нито използва оръжие, за да окупира германската провинция. Париж е воден от геополитически съоръжения и в операцията липсва идеология или националистически настроения. 

Както Русия днес, Франция не очаква сериозна съпротива, нито световно осъждане, а най-малкото разбиране, ако не и признание на действията. Нахлуването и в Рур, и в Украйна е предшествано от сепаратистско движение, което "надъхва" за чуждото нашествие. Но Рейнланд така и не просъществува, а Франция само допринася за възхода на германския национализъм. По същия начин Русия се проваля да си върне влиянието в Източна Европа, но за сметка на това "изкова" национализма на украинците. 

Ако Макрон отново се озове някога на масата с Путин, двамата могат да имат интересна дискусия по тази тема.