Тайландският бат вече четвърт век е сред най-стабилните валути в света

През февруари 1998 г., преди 25 години, в Банкок, епицентърът на азиатската финансова криза, сривът на тайландския бат предизвика серийна обезценка на валутите и пазарите в целия регион с протестиращи по улиците и разрастващ се хаос. Докато световните лидери се опитваха да забавят глобалната зараза, Тайланд и съседите му бяха потънали в депресия, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Тайландската икономика се сви с близо 20%, акциите поевтиняха с повече от 60 на сто, а батът загуби повече от половината от стойността си спрямо долара. Цените в Банкок бяха невероятно ниски в чужда валута.

Макар че драмата от онази година е запечатана в историята, епилогът е изненадващ. След 1998 г. Тайланд избледня на глобалния радар, но батът се оказа необичайно издръжлив, поддържайки стойността си спрямо долара по-добре от всяка друга валута на развиваща се икономика и по-добре дори от тези на развитите, с изключение на швейцарския франк.

В същото време в Индонезия, където кризата от 1998 г. свали диктатора Сухарто, рупията се търгува за близо 15 500 за долар, спад спрямо 2400 рупии преди кризата. Курсът на бата е 33 бата за долар, не много по-ниско от 26 бата преди кризата.

Но Тайланд не е скъп: чуждестранен посетител може да намери 5-звездна хотелска стая за под 200 долара на вечер и да се наслади на хубава вечеря в Пукет за 30 долара. Въпреки силния бат Тайланд е конкурентен в световен мащаб. Епицентърът на кризата се превърна в опора на стабилността и в урок за други развиващи се икономики.

След 1998 г. много общества в развиващи се икономики станаха финансово консервативни, особено най-силно засегнатите в Югоизточна Азия. Индонезийските банки преминаха от непрозрачност към модели на добро управление. Филипините и Малайзия предприеха мерки за ограничаване на дефицита. Но никъде в региона правителство не стана по-икономически ортодоксално, отколкото в Тайланд, избягвайки ексцесиите, които могат да изплашат инвеститорите и да потопят валутата.

През 2000 г. Югоизточна Азия вече се възстановяваше. Оттогава бюджетният дефицит на Тайланд е средно 1 процент от брутния вътрешен продукт, по-малко от половината от средното за развиващите се икономики. Неговата централна банка е също толкова предпазлива, поддържайки лихвените проценти сравнително високи, а широкото парично предлагане расте със 7 процента годишно, третото по сила ниво сред големите развиващи се икономики.

Крайната полза от тази ортодоксалност на Тайланд е ниската инфлация. Тя е средно малко над 2 процента годишно след кризата, рядко постижение за развиваща се страна. Сред другите развиващи се икономики само Китай, Тайван и Саудитска Арабия са имали по-ниска инфлация от 1998 г. насам.

Преди кризата Тайланд обвърза бата с долара, което му позволи да вземе големи заеми в чужбина и да поддържа огромни дефицити по текущата си сметка. Тъй като чужденците загубиха доверие в Тайланд, правителството беше принудено да изостави фиксинга и да позволи на бата да плава свободно. Последва срив, но батът се възстанови от загубите и се превърне в една от най-малко волатилните валути.

Стабилният чуждестранен доход помогна. Тайланд остава сред най-отворените развиващи се икономики. Търговията нарасна от 80 процента от БВП през 1998 г. до повече от 110 процента днес. Външните дефицити, които предшестваха срива, отстъпиха място на излишъци, тъй като Тайланд се възползва от силните си страни - туризмът и промишлеността, които сега генерират една четвърт от БВП.

Промишлената база на Банкок продължава да се развива, напоследък от автомобили към части за електрически превозни средства, и да привлича големи чуждестранни инвестиции.

Междувременно горещите туристически точки около Пукет и Ко Самуи се разширяват заедно с нови медицински и уелнес услуги. След кризата туризмът се удвои като дял от БВП до 12 процента, превръщайки се в необичайно голям източник на валута. Повечето държави с толкова големи туристически сектори са малки острови.

Тайланд има и своите недостатъци, включително по-големи дългове на домакинствата и по-бързо застаряващо население от повечето страни, с които се сравнява. Въпреки това доходът му на глава от населението се е удвоил до близо 8000 долара спрямо 3000 долара преди кризата.

Освен това Тайланд постигна финансова стабилност въпреки постоянните политически катаклизми, в това число четири нови конституции през последните 25 години. Чрез преодоляване на предизвикателства, пред които швейцарският франк никога не е бил изправен, тайландският бат подпечата своята невероятна претенция да бъде най-устойчивата валута в света - и нагледен пример за ползите от икономическата ортодоксалност.