Задава ли се НАТО за суровините? Как Западът ще си осигури редките метали? 

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен изпраща ясни сигнали с програмата на трансатлантическото си пътуване. Във вторник тя обсъди политиката за сигурност с канадския министър-председател Джъстин Трюдо, преди да посети предприятие за рециклиране на литиеви батерии. Във Вашингтон разговорите с президента на САЩ Джо Байдън в петък ще включват теми като войната в Украйна и сътрудничеството за осигуряване на вериги на доставки на зелени технологии.

Дневният ред показва, че доставките на критични суровини и осигуряването на веригите на доставки за ключови индустрии вече са толкова важен приоритет, колкото и националната отбрана. За тази цел се създават все повече партньорства, наред с традиционните военни съюзи.

Особено след нападението на Русия над Украйна, замразяването на доставките на газ, както и санкциите срещу руския петролен сектор, централното значение на сигурността на суровините стана очевидно, казва пред Handelsblatt Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ),. „Днешната ситуация подчертава, че енергийните системи са изправени пред значителни рискове, ако разчитат твърде много на един доставчик на ключови суровини".

Бирол предупреждава, че в бъдеще металите, необходими за енергийния преход, също могат да бъдат използвани като лост: „Днес това са нефтът и газът, утре може да е нещо друго, например литий“, казва той. Правителствата трябва да действат сега, за да гарантират енергийната сигурност, предупреждава той.

В действителност Европа, Япония, Канада и САЩ работят усилено, за да дефинират отново минералите, които са от решаващо значение за тях. Основният въпрос е как да се осигурят преработените продукти с индустриализираните държави от Г-7 и техните партньори и къде стратегическите резерви биха имали смисъл, казва Далип Сингх, главен икономист в мениджъра на активи PGIM Fixed Income. Бирол също се застъпва за създаването на стратегически резерви.

Традиционните партньорства предлагат предимства

Не е случайно, че Европа влиза в стратегически партньорства с държави, с които континентът е и военен съюзник, казва Сингх. „В най-обхватната си форма тези споразумения предлагат предимства, подобни на споразумение за колективна отбрана“. 

Все повече лидери започват да осъзнават това - доставките на чиста енергия и критични минерали са не само икономически императив, но и императив на националната сигурност. 

Като се имат предвид рисковете от намаляване на доставките на суровини за националната сигурност на много индустриализирани държави, предприемачът в областта на суровините Майкъл Вурмсер, основател и съизпълнителен директор на Norge Mining, дори може да си представи, че Западът ще създаде някакъв отбранителен съюз за веригата за доставки на суровини: „Очаквам да се създаде нещо като НАТО за минерали и суровини“. 

Вурмсер се позовава на многостранните инициативи „Партньорство за сигурност в областта на минералните ресурси" (MSP), които бяха стартирани миналата година от САЩ и многобройни страни партньори, включително ЕС, Норвегия, Япония, Корея, но и богати на ресурси държави като Аржентина, Бразилия и Демократична република Конго.

Развитието има последици за компаниите за суровини. Предприемачът Вурмсер, например, се надява да спечели от един подобен съюз за суровини. Според собствената му информация Norge Mining е открила едно от най-големите фосфатни находища в света в южната част на Норвегия.

В допълнение към обема от поне 70 млрд. тона фосфатна рудна скала, компанията е открила значителни количества ванадий и титан в района. „Такова находище на суровини, включени в списъка на критичните минерали - в средата на Европа - вече не е обикновен миннодобивен проект", казва Вурмсер. „Това е геополитическа победа“.  В резултат на това, казва той, освен норвежкото правителство и ЕС наскоро е поел ангажименти за финансиране на неговия проект за добив.

Дори и Австралия, Канада или Норвегия да са сред предпочитаните от ЕС партньори, доставките на суровини не могат да бъдат осигурени само от приятелски настроени индустриални държави. Сингх от PGIM Fixed Income отбелязва: „В момента тече геополитическа конкуренция за критични минерали и централната арена на тази конкуренция е Африка на юг от Сахара“. 

Западът закъснява в усилията си да ухажва богатите на ресурси африкански държави, казва той. Това се вижда не на последно място от примера на Демократична република Конго, която е най-важният производител на метала кобалт за батерии. „Китай вече си е осигурил по-голямата част от правата за добив в страната, често с много различни екологични и трудови стандарти от тези, които ние бихме изисквали", казва Сингх. Нещо повече, Китай има огромна пазарна мощ в промишлената преработка на много важни суровини.

По данни на МАЕ през 2019 г. Китай например е имал над 80% от световния капацитет за рафиниране на редкоземни елементи, които са необходими за изграждането на вятърни паркове например. За металите за батерии - литий и кобалт, Пекин е имал около 60% пазарен дял в промишлената преработка. 

Затова шефът на МАЕ Бирол предупреждава: „Високата географска концентрация на много минни и производствени обекти е причина за безпокойство, тъй като означава, че физическите смущения, търговските ограничения, техническите неизправности или други геополитически събития в ключова страна производител могат бързо да повлияят на световните доставки и цени“. 

МАЕ подкрепя стратегическите резерви от метали

Институцията на Бирол би могла да изиграе по-голяма роля в предотвратяването на подобни неконтролируеми покачвания на цените, смятат експерти. Войната в Украйна отново може да послужи като модел. Това е така, защото МАЕ координира и стратегическите петролни резерви за страните от ОИСР. Освобождаването на стратегическите резерви помогна да се забави нарастването на цените на петрола през март 2022 г.

Икономистът Сингх казва: „Бихте могли да преосмислите работата на МАЕ и да разширите мандата ѝ далеч отвъд изкопаемите горива". Базираната в Париж институция би могла например да бъде натоварена с отговорността да създава стратегически резерви и за други суровини, както Китай вече прави с медта, например. Сингх е убеден: „Ако Западът сформира съюз за суровини, подобен на НАТО, МАЕ би била логичният избор на институцията“. 

Ръководителят на МАЕ Бирол също смята, че стратегическите резерви за критични суровини имат смисъл по принцип: „За някои страни може да е полезно да създадат доброволни стратегически запаси, особено за някои критични минерали, които са силно концентрирани в малък брой доставчици“. 

На въпроса дали в бъдеще МАЕ би могла да създаде такива резерви от името на развитите страни, Бирол не отговаря конкретно: „Каквито и да са окончателните договорености, МАЕ е в добра позиция да координира усилията и е готова да предостави своя експертен опит“. 

Не е сигурно дали Западът ще създаде стоков съюз по подобие на глобалната система за петролна сигурност на МАЕ. Но едно нещо е ясно, и то не само след трансатлантическото пътуване на Фон дер Лайен: въпросът за сигурността на суровините е достигнал до най-високото ниво на мениджмънт.