Ситуацията в Судан е рискова за крехкия крепител на региона Чад

Насилствената борба за власт, която избухна в Судан, ще засили нестабилността в политически крехкия съсед Чад на фона на засиления поток бежанци, които пресичат границата.

Изселването в Чад, чиято военна хунта е западен съюзник срещу ислямския екстремизъм, подчертава нарастващите проблеми в страните от нестабилния регион Сахел – от Мали, през Буркина Фасо, та до Судан, пише FT.

Военните преврати, възходът на джихадизма и неефективността на западните и мироопазващите операции на ООН, както и повишената активност на по-новите сили в региона, като Русия, добавят към нестабилността.

„Това, което се случва в Судан, няма да остане в Судан“, коментира Мукахид Дурмаз, старши анализатор във Verisk Maplecroft, компания за разузнаване на риска. „Всички съседи на Судан се борят с политическа нестабилност, граждански войни и бунтове. Колкото по-дълго се проточи битката, толкова по-вероятно е тя да се разпространи“, прогнозира той.

Боевете, които започнаха този месец между въоръжените сили на Судан и мощната паравоенна група Сили за бърза подкрепа (RSF), доведоха до война по улиците на столицата Хартум. Убитите са над 400 души, а около 20 хил. цивилни лица в региона на Западен Дарфур избягаха в Чад.

Александра Рулет-Кимприк, директор за Чад в Международния спасителен комитет, коментира, че бежанците са „травмирани и пристигат с много малко провизии“. От ООН коментират, че ситуацията поставя под допълнителен натиск Чад, както и без това вече пренапрегнатите обществени услуги и ресурси на страната.

Това не е първият път, когато суданци бягат в Чад, за да избягат от насилие в страната си. Повече от 400 хил. судански граждани са потърсили убежище в Чад от началото на кризата в Дарфур, която започна като въстание на бунтовниците през 2003 г.

Двамата съперници за власт в Судан – де факто президентът Абдел Фатах ал-Бурхан, началник на армията, и Мохамед Хамдан Дагало, лидер на RSF, който носи името Хемети, бяха активни в Дарфур, където около 300 хил. души бяха убити, а около 2,7 млн. са разселени. Хемети, който е от чадски произход, ръководи батальон от внушаващата страх милиция Джанджавид, която беше обвинена в зверства в региона.

RSF включват многобройни арабски бойци и бивши антиправителствени бунтовници от Чад, подгонени от бедността. Членът на семейството на Хемети Бичара Иса Джадала беше министър на отбраната на Чад по време на кризата в Дарфур. Сега Джадала е влиятелен член на преходния военен съвет на Чад.

Ако конфликтът в Судан ескалира в гражданска война, анализаторите се опасяват, че боевете могат да се разпространят и към Чад.

„Чад е изложен на непосредствена опасност поради етническите връзки, нарастващия брой судански бежанци и историята на атаки от милицията Джанджавид срещу бежанци от Дарфур и села в Чад“, казва Дурмаз.

Чад беше хвърлен в смут през 2021 г., когато дългогодишният президент Идрис Деби Итно, съюзник на Запада, по-специално на Франция, в битката срещу ислямистките екстремисти, беше убит от бунтовнически бойци. Армията на Деби беше най-ефективната бойна сила в региона в борбата с джихадистките групи. Неговият син, генерал Махамат Идрис Деби Итно, след това завзе властта и стана де факто военен лидер.

Обещаният демократичен преход, който трябваше да завърши с изборите през октомври, не успя да се осъществи, което предизвика протести на опозиционни групи. Демонстрациите бяха насилствено потушени. Според официалните данни около 50 души са били убити въпреки че истинският брой може да е по-висок, тъй като правозащитни групи обвиняват силите за сигурност, че са стреляли по цивилни.

„Чад е странно място – не по-различно от Судан. Има много различни групи и милиции“, коментира Даниел Айзенга, научен сътрудник в мозъчния тръст Африкански център за стратегически изследвания. Настоящият политически процес там гравитира около запазване на режима на Деби, допълва той.

Анализатори твърдят, че западните страни и Африканският съюз не обръщат достатъчно внимание на преврата на Махамат Деби в Чад в сравнение с критиките, отправяни към хунтите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея. Африканският съюз прекрати членството на Мали, Буркина Фасо и Гвинея след превратите. Судан също не е член на общността, за разлика от Чад, чието членство не е суспендирано.

Улф Лесинг, директор на програмата Сахел във Фондация „Конрад Аденауер“ в Германия дава отговор на въпроса защо отношението към Чад е различно: Западните страни и Африканският съюз са много по-толерантни към Чад, отколкото към Мали, защото страната се разглежда като опора на стабилността в един крехък регион“.

„В западните столици има особено безпокойство, че смяната на режима в Чад ще доведе до смут и хаос като в Либия“, допълва той.

Когато посланикът на Германия в Чад този месец разкритикува липсата на напредък в демократичния преход, той беше изгонен от страната. В отговор Берлин изгони посланика на Чад.

Според Лесинг притесненията в Чад от нов поток от бежанци от Судан може допълнително да смекчи критиките на Запада към режима на Махамат Деби. Има страх, че Чад може да бъде дестабилизиран, в резултат на това западните страни „може да са по-малко склонни да изразяват опасения относно прехода“, допълва той.

Махамат Деби каза миналата седмица, че е разговарял с Бурхан и Хемети и ги е призовал да намерят мирно решение на кризата.

Ситуацията в Чад се усложнява заради изтеклата американска разузнавателна информация, която предполага, че руската частна военна компания „Вагнер“ е работила с бунтовници срещу режима в Централноафриканската република за свалянето на Махамат Деби. Информацията не може да бъде независимо потвърдена.

„Вагнер“ е била активна и в Судан, където е обучавала членове на RSF, според Хемети.

От Африканския център за стратегически изследвания се опасяват, че нарастващата несигурност в Судан може да създаде значителни проблеми в Чад. От центъра сравняват режима на Деби с тенджера под налягане. Ако се оставят достатъчно дълго, тенджерите под налягане могат да експлодират, предупреждават от центъра.