Опонентът на Ердоган обяви, че води на изборите

Лидерът на опозицията в Турция Кемал Калъчдароглу заяви, че води срещу президента Реджеп Ердоган на президентските избори в неделя, въпреки че държавните медии дават преднина на Ердоган в първоначалните резултати, предава Ройтерс.

Източници от двата лагера заявиха, че въз основа на частични резултати президентските избори вероятно се насочват към втори тур на 28 май, тъй като нито един от двамата основни кандидати няма да достигне прага от 50%, необходим за победа още на първия тур.

Посочвайки манипулации при обявяването на първоначалните резултати при предишни избори, опозиционният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу заяви по телевизията, че никой не трябва да обръща внимание на първоначалните резултати, обявени от държавната Анадолска агенция.

Първоначални резултати от Анадолската агенция, цитирани от турски медии, сочат, че Ердоган води с 51,84% спрямо 42,53% за Калъчдароглу при преброени 59,44% от бюлетините.

„Ние водим“, заяви Калъчдароглу в Twitter.

„Можем да го кажем уверено – господин Калъчдароглу ще бъде обявен за 13-я президент на нашата страна днес“, заяви Имамоглу на пресконференция.

Изборите в неделя са едни от най-важните в 100-годишната история на страната – те може да сложат край на 20-годишното управление на Ердоган с последици отвъд границите на Турция.

Обществени допитвания преди изборите даваха лека преднина на Калъчдароглу, който е начело на алианс от шест партии, като две допитвания от петък му дадоха подкрепа над прага от 50%.

Президентските избори ще решат не само кой ще ръководи Турция, страна членка на НАТО с 85 млн. души население, а също и как ще бъде управлявана, накъде ще се насочи икономиката ѝ на фона на дълбоката криза с разходите за живот и как ще се оформи външната ѝ политика.

Избирателните секции официално затвориха в 17 ч. след деветчасово гласуване.

Изборите, които са и за парламент, са внимателно следени от западните столици, Близкия изток, НАТО и Москва.

Поражение на Ердоган, един от най-значимите съюзници на президента Владимир Путин, вероятно ще разочарова Кремъл, но ще утеши администрацията на Байдън, както и много европейски и близкоизточни лидери, които имаха бурни отношения с Ердоган.

Най-дългогодишният лидер на Турция превърна страната членка на НАТО и втора по големина страна в Европа в глобален играч, модернизира я чрез мегапроекти като нови мостове, болници и летища и изгради военна индустрия, търсена от чужди страни.

Но неговата волатилна икономическа политика на ниски лихви, която отприщи криза с разходите за живот и инфлация, предизвика гнева на избирателите. Бавният отговор на правителството му на опустошителното земетресение в Югоизточна Турция, при което загинаха 50 хил. души, се прибави към недоволството на избирателите.

Калъчдароглу обеща да постави Турция на нов път, като съживи демокрацията след години на държавни репресии, да върне ортодоксалната икономическа политика, да даде повече правомощия на институциите, които изгубиха автономия при строгия контрол на Ердоган, и да възстанови крехките връзки със Запада.

Хиляди политически активисти и затворници, включително видни фигури като кюрдския лидер Селахатин Демирташ и филантропа Осман Кавала, може да бъдат освободени, ако опозицията надделее.