Тръмп, Джонсън и борбата за върховенство на закона

И Великобритания, и Америка се самоласкаят, че техните политически системи са обект на възхищение по целия свят. Обединеното кралство е домът на „майката на парламентите“. САЩ са „лидерът на свободния свят“. Двете страни гледат на себе си като на зрели демокрации - модели, на които други нации могат да подражават.

Последните няколко години обаче разклатиха това англо-американско самодоволство. Великобритания изстрада агониите на Брекзит и премина през четирима премиери за кратък период от време. САЩ претърпяха метежа срещу Конгреса на 6 януари 2021 г. - по същество опит за преврат от загубил изборите президент.

Проблемите с демокрацията имат дълбоки корени и в двете страни, но те също така са тясно свързани с двама души - Доналд Тръмп и Борис Джонсън, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Тръмп и Джонсън поддържаха подобен стил на политика. И двамата изградиха култ към личността си, убеждавайки най-преданите си последователи, че са хора на съдбата. И двамата са носталгични националисти, които обещаваха да върнат величието на страната си. И двамата твърдят, че са представители на народа срещу егоистичния елит.

Тъй като се смятат за уникални, незаменими фигури, Джонсън и Тръмп се чувстваха свободни да нарушават законите и конвенциите, които обикновено обвързват политическите лидери. Когато бяха оспорени или подведени под отговорност, и двамата твърдяха, че са жертви на дълбока държавна конспирация.

Това е стил на политика, който е добре познат в целия свят. Харизматичният силен лидер - параноичен, жаден за власт, безотчетен и заобиколен от подлизурковци - е печално позната фигура. Само вижте бомбастичните речи на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който вижда заговори срещу себе си навсякъде.

За Ердоган законът е по-скоро оръжие, което да използва срещу политическите си опоненти, отколкото нещо, на което самият той трябва да се подчинява. Същото важи и за Владимир Путин в Русия. Както в Турция, така и в Русия политическите опоненти на президента често завършват в затвора, докато самите лидери никога не са държани отговорни, въпреки обвиненията в корупция и злоупотреба с власт, които ги обкръжават.

Именно тези въпроси за върховенството на закона и отговорността са централни в последните епизоди от сапунените опери с Тръмп и Джонсън.

Бившият президент на САЩ току-що беше обвинен в неправилно боравене със секретни документи. Бившият премиер на Обединеното кралство току-що подаде оставка като депутат, след като комисия към Камарата на общините го обвини, че е излъгал парламента относно нарушаване на закона от негова страна по време на пандемията от Covid-19.

Реакциите на Тръмп и Джонсън спрямо настоящите им проблеми са поразително сходни. Те следват един и същ параноичен и егоистичен наратив, твърдейки, че са жертви на политическа конспирация и че системата е организирана срещу тях и техните последователи.

Подобни твърдения удрят по представите на САЩ и Великобритания за себе си като за зрели демокрации, в които върховенството на закона не е кухо понятие, а реалност. Мрачното внушение е, че управлението във Вашингтон и Лондон не е много по-различно от това в Москва или Анкара.

И Тръмп, и Джонсън са автори на басни, за които истината е просто това, което е политически или лично изгодно в момента. Този стил на политика става все по-често срещан и застрашителен. Живеем в епоха на социалните мрежи, в която „алтернативни факти“ (по думите на бивш помощник на Тръмп) винаги могат да бъдат съчинени, ако реалните се окажат неудобни.

Всяка функционираща, управлявана от закона демокрация трябва да се основава на идеята, че има такова нещо като истина и че тя може да бъде установена в съда или от парламентарна комисия. Трябва да се подчертае, че това не означава, че Тръмп или Джонсън трябва да бъдат задължително признати за виновни. Те имат пълното право да отстояват своята невинност. Ако някой от тях може да я докаже пред съд или парламентарна комисия, това би било също толкова знак за работеща демокрация, колкото и осъдителна присъда.

Съдилищата, политическите партии и избирателите имат своята роля, за да се гарантира, че върховенството на закона и демокрацията функционират правилно. Тук перспективата изглежда по-обещаваща в Обединеното кралство, отколкото в САЩ, посочва Ракмън.

Парламентарната комисия, която се произнесе срещу Джонсън, включва мнозинство от членове на собствената му партия. От друга страна, много малко републиканци в Конгреса са се обърнали срещу Тръмп, каквито и да са личните им основания. Съдийката, която ще се произнесе по последното обвинение срещу Тръмп във Флорида, беше назначена от него. Ще видим дали тя ще действа безпристрастно.

Ако съдилищата си свършат работата по честен и професионален начин, по-вероятно е техните присъди да предизвикат уважението на избирателите. Мнозинството от гласоподавателите, подобно на съдилищата, също трябва да се противопоставят на теориите на конспирацията и „алтернативните“ факти. Това изглежда далеч не е сигурно в САЩ, където Тръмп остава фаворит за републиканската номинация и е рамо да рамо с президента Джо Байдън в социологическите проучвания за изборите през 2024 г.

Процесите срещу Тръмп и Джонсън ще имат значение далеч отвъд бреговете на САЩ и Обединеното кралство. Ако бъдат проведени подобаващо, това ще изпрати жизненоважно послание към хората, които се борят с автокрациите по целия свят. Америка и Великобритания трябва да покажат, че наистина е възможно да има система, в която политическите лидери се държат отговорни - и където върховенството на закона е реалност, а не мит.