fallback

Западният популизъм се превърна в племенна игра

За разлика от източния си събрат, на него му липсва съдържание

13:00 | 25.06.23 г. 1

Време е за подновяване на сезонния ми билет. Тридесет и пет години по-късно не мога да обясня защо избрах Арсенал. Това не беше най-близкият футболен клуб (Кристъл Палас) или най-успешният (Ливърпул). След като решението беше взето обаче, то се самозатвърди. Привързаностите се задълбочават с времето и навика, докато произходът им не се превърне в даденост, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.

Мога да кажа, макар и не с пълна сигурност, кои членове на политическата класа следват отборни спортове и кои не. Тези, които го правят, по-бързо разбират, че Борис Джонсън всъщност е ФК Борис Джонсън. Той има „фенове“, които са се присъединили отдавна и по различни причини. За някои такава причина беше Брекзит. За други - нещо по-инструментално: неговият потенциал за печелене на гласове. А трета група се надяваше, че той ще направи нещо за по-бедните региони на Великобритания.

Но каквато и да е било първоначалното привличане, то отдавна вече не е най-важното. Веднъж качени на борда, веднъж свързани със съответния политик, за нас няма слизане. Нещо от нашето его и дори идентичност е свързано с него сега. Такъв е кръговият процес на фенството.

Вече трябва да е ясно, че западният популизъм в крайна сметка не касае нещо съществено. Не губете повече време да му придавате смисъл като обратна реакция срещу неравенството, „неолиберализма“ и други неща, които самите вие не харесвате. Дори основателни оплаквания някога да са стимулирали това движение, оттогава те са отстъпили място на племенните чувства като самоцел.

Сравнете това с онова, което може да се нарече (с журналистическа грубост) „източните“ популисти. Каквото и да се каже за него, политическият проект на Нарендра Моди има известно съдържание. Същото важи и за Виктор Орбан, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. С това имам предвид, пише авторът, че е възможно да се мисли за нещо, което тези лидери биха могли да кажат или направят, което да отблъсне техните поддръжници.

Какво би било необходимо на Доналд Тръмп да загуби своите? Каква ерес? Неговото изрично одобрение на ваксините срещу Covid-19 му коства малко от неговите често крайни антиваксърски последователи. Феновете на покойния Силвио Берлускони не го изоставиха, след като той наруши или дори не се опита да спази обещания.

Запитайте се, ако Джонсън управляваше точно като Риши Сунак - същата данъчна тежест, същият брой на имиграцията, същото запазване на законите на ЕС - каква част от електоралната му база щеше да го изостави като отстъпник от принципите си? Не повече отколкото Сунак. Джонсън можеше да си запали скъпа пура с банкнота от 50 паунда и таблоидите все още щяха да го възхваляват като приятел на работниците. Както, страхувам се, и голямо малцинство от електората, отбелязва Гънейш. Той е техният капитан и това е.

Да се рационализира тази сурова племенност е пусто начинание и въпреки това с него се захващат хора с най-висок интелект. Публичният дискурс във Великобритания е пълен с предложения за излекуване на популизма чрез делегиране на властта, стратегии за растеж в пет точки за „червените“ градове (които традиционно, но не винаги, гласуват за лейбъристите – бел. прев.), публичен и частен сектор, работещи в синхрон с ключови заинтересовани страни, за да отговорят на много реалните опасения за това и онова. Това е възглед тип McKinsey Global Institute за това как работи политиката. Разбира се, някои или всички от тези идеи си заслужават при техните собствени условия. Въпросът е дали все още имат нещо общо с това защо хората харесват Джонсън.

В това лято на секретни федерални документи в тоалетни с полилеи (има се предвид имението на Тръмп във Флорида – бел. прев.), това, което изпъква относно западния популизъм, не е неговата разрушителност (колко се е променил животът на средния гражданин?), а неговата кухост. Той се оказа едно огромно, измамно, бомбастично нищо. И онези избиратели, които го натрапиха на останалата част от електората, като цяло изглежда нямат нищо против предателството. Ако Тръмп е републиканският кандидат за президент през 2024 г., той трябва да спечели повече от 40 процента от националния вот. Ако Джонсън отново се опита да оглави Консервативната партия, бог да е на помощ на опонента му.

През 2016 г. някои от нас трябваше да чуят проповеди за необходимостта от „изслушване“ на „легитимните оплаквания“ срещу „счупения капитализъм“. Може би на един етап популизмът наистина беше вой за по-справедлива икономика. Това отмина преди известно време. Сега той е племенна игра.

В ретроспекция Джонсън и Тръмп не трябваше да бъдат групирани с Путин и Ердоган под етикета „силов лидер“. Те се доближават до тях в тактиките – нарушаване на правилата, институционално подриване – но разликата в същността е непреодолима. Докато източните демагози са националисти, то западните са нихилисти.

И какво щастие е това. По-добре опортюнист, отколкото фанатик. По-добре Джонсън, отколкото Орбан. В крайна сметка по-добре политиката като отборен спорт, отколкото като нещо прекалено задълбочено.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:01 | 25.06.23 г.
fallback
Още от Политика виж още