Путин разруши всички норми от Студената война, които ограничават ядрената надпревара

През последните над 500 дни руският президент Владимир Путин разруши всички норми от времето на Студената война, които имат за цел да ограничат ядрената надпревара и потенциалния Армагедон, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут. Авторът посочва, че той първо наруши "ядреното табу", след като небрежно извади заплахите за използване на ядрени ракети срещу Украйна.

Руският държавен глава подкопа и желанието за ядрено разоръжаване, нападайки държава, която доброволно се отказа от своите ядрени бойни глави - през 1994 г. Киев ги предаде на Москва в замяна на гаранции за сигурността, подписани от Русия, САЩ и Великобритания. Меморандумът от Будапеща обаче се оказа без никаква стойност. И не на последно място - Русия окупира атомна електроцентрала, превръщайки я в потенциално оръжие.

Но Путин не е единственият, който подхвана тази реторика - журналисти, общественици, държавни служители, повтарят тезата за ядреното сплашване и то се превърна в нормална част от комуникацията в тази война. Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев, днес зам.-председател на Съвета за сигурност на Русия, е един от най-често коментиращите ядрени удари руски чиновник.

Клут цитира и Сергей Караганов - някога уважаван от Запада експерт по отбрана, който сега казва, че съюзниците нямат страх от Русия. Начинът това да се промени според Караганов е Кремъл да обстреля с тактически ядрени ракети страните от Източна Европа, които са членове на НАТО. Той смята, че Алиансът няма да посмее да отговори и така Москва отново ще си върне позициите.

Разбира се, това не е официална позиция на Кремъл, а и повечето хора в Русия отхвърлят подобни коментари. Самият факт, че те се изговарят публично в последната година обаче променя ядрената реторика, така че не само песимистите започнаха да оценяват вариантите, пише още авторът.

Освен коментарите, които може и да бъдат сметнати за насочени към вътрешната публика, Русия замрази участието си в договора STAR, който контролира стратегическото ядрено въоръжаване и надпреварата между САЩ и Русия. Путин даде и ядрени ракети на Беларус, уточнявайки, че контролът им остава в ръцете на Кремъл, но самото разполагане на оръжието в съседната държава е вече нарушение на международните спогодби за неразпространение на ядреното оръжие.

Според Андреас Клут Русия има повече от 1900 тактически ядрени ракети, или 10 пъти повече от тези на САЩ. Вероятно това е последният коз на Владимир Путин в тази война, когато повече няма да може да разчита на успеха на военните и конвенционалните си оръжия.

"Тактическите ядрени бойни глави са създадени за печелене на битки, не за ядрена война", пише още анализаторът. Според него това е много опасно, защото руският президент може да предположи, че подобен удар "ще се размие" и няма да има ответен удар. Но дали ще е така, ако бъде засегната територия на НАТО?

Истината е, че никой не може да предвиди какво ще се случи след детонирането на първата ядрена бойна глава. Според симулации още в рамките на първия час ще се стигне до размяна на удари, които ще доведат до смъртта на 40 млн. души и 57 млн. пострадали. Жертвите от радиоактивното замърсяване ще дойдат на по-късен етап.

"Не мисля, че има такова нещо като лесно използване на тактическо ядрено оръжие и да не се стигне до Армагедон", коментира президентът на САЩ Джо Байдън. Неговата администрация намалява парите за модернизацията на такива ракети, включително и спря проект за разработка на тактически ядрени ракети, които да бъдат изстрелвани от кораби, не от самолети.

Дали това е добра тактика на фона на действията на Путин, пита се Андреас Клут. Не е задължително да е грешка, отговаря той, цитирайки мнението на Асоциацията за контрол на въоръжението във Вашингтон. Според ръководителя на организацията Дарил Кимбъл страните не могат да си разменят тактически ядрени удари - щетите биха били бъдат толкова опустошителни, че или конфликтът ще приключи, или ще прерасне в използването на стратегически оръжия и ядрен Армагедон.

Тоест няма никаква военна логика в трупането на големи запаси от тактически ядрени бойни глави.

Експерти сочат още, че разделянето на оръжията на тактически и стратегически няма голям смисъл - то беше въведено при преговорите между САЩ и СССР с цел да бъдат унищожени определени оръжия, а други - запазени. Но единственият начин да бъде избегната ядрена война е да бъде убеден противникът, че на използването им ще бъде отговорено задължително.

Точно такава тактика би проработила и сега - логиката от Студената война за гарантирано взаимно унищожение все още е в сила. Другият начин да се държи Владимир Путин е поддържане на голям арсенал от конвенционално оръжие, което да гарантира бързото  унищожаване на Русия, тоест Кремъл да не спечели нищо от тактически ядрен удар, на който отговорът ще е не ядрен, а конвенционален.

На този фон заплаха е Китай - страна с относително малък арсенал в момента (с 410 бойни глави), но с тенденция да увеличи запасите си до 1000 до края на това десетилетие. Крайната цел на Пекин е в да постигне паритет с Русия и САЩ.

Досега Пекин не е дестабилизиращ фактор в тази война - президентът Си Дзинпин направи повече от всеки, за да ограничи Путин и ядрените му амбиции. Но присъединяването на Китай към двете суперядрени сили САЩ и Русия ще направи ужасно труден контрола върху оръжията и стремежите към разоръжаване много трудни.

Вашингтон е в трудна позиция - дали да гледа на Китай и Русия като една заплаха, или като две отделни. Ако приеме, че те са обединени, то следва ли да увеличи драстично арсенала си? Според Клут това би било икономически неизгодно, а от друга страна може да амбицира Китай да избърза с плановете си за въоръжаване.

Светът днес е по-скоро на прага на ядрено въоръжаване - заради Северна Корея Южна Корея все повече обмисля да създаде собствени ядрени бойни глави. Ако Иран успее да направи ядрена бомба, веднага Турция и Саудитска Арабия ще го последват.

За САЩ не е необходимо да се въоръжават - наличните ракети са достатъчни, за да възпират останалите. Според анализаторите Вашингтон просто трябва да модернизира системите и това ще е достатъчно да демонстрира, че той е големият играч, а не Китай или Русия, пише още Андрас Клут. Според него е достатъчно САЩ да поддържат своето конвенционално военно превъзходство и ядрения арсенал, който притежават. "Мръсната тайна на възпирането е, че работи до тогава, докато не се провали, а когато се провали, то е впечатляващо", пише в заключение анализаторът в своя коментар за Bloomberg.