България обсъжда обща стратегия за Шенген с Румъния

Съвместните действия на България и Румъния за приемането в Шенгенското пространство обсъдиха в Атина премиерът Николай Денков и неговият румънски колега Йон-Марчел Чолаку. Денков представи два от основните аргументи на нашата страна в полза на членството в Шенген: премахването на границите между България и Гърция и между България и Румъния би освободило ресурс за още по-добра охрана на външната граница на Европейския съюз – между България и Турция. Освен това ще изчезнат опашките от автомобили на граничните пунктове между държавите членки на ЕС, което значително ще намали въглеродните емисии.

Двамата министър-председатели потвърдиха интереса си от изграждане на нов мост над Дунав, пускане на фериботна линия между Русе и Гюргево и ускоряване на работата по проекта Fast Danube.

На срещата в Атина ЕС потвърди подкрепата си за стремежа към членство на страните от Западните Балкани, Украйна и Молдова в блока, съобщава Анадолската агенция.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен присъстваха на вечеря в гръцката столица Атина по повод 20-годишнината от Солунската декларация, в която блокът потвърди пълния си и недвусмислен ангажимент към перспективите за членство в ЕС на Западните Балкани и подкрепата си за ускоряването на присъединителния процес и свързаните реформи.

Мишел, който публикува съобщение в социалната мрежа X, преди това Twitter, заяви, че е имал продуктивни срещи с украинския президент Володимир Зеленски и с президента на Молдова Мая Санду.

„Западните Балкани, Украйна и Молдова имат общо европейско наследство, история и бъдеще. Разширяването остава основен приоритет за ЕС – силен инструмент за постигане на мир, сигурност и просперитет на нашия континент. Трябва да намерим път напред, за да превърнем тази визия за Европа в реалност“, изтъкна той.

„Нужно е да приближим много повече и много по-бързо към нас нашите приятели, страните кандидатки за членство в ЕС. Радвам се, че съм в Атина, за да обсъдим европейските перспективи пред нашите съседи и партньори на Изток и Западните Балкани. Ще продължим да сваляме бариерите между нашите региони“, заяви Фон дер Лайен.

Тя допълни, че е провела отделна среща с премиера на Косово Албин Курти и със сръбския президент Александър Вучич.

На срещата са били обсъдени проблеми, свързани с намаляването на напрежението в Северно Косово, връщането на диалога с посредничеството на ЕС и прилагането на споразуменията, целящи нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия.

През 2003 г. шестте страни от Западните Балкани бяха определени за „потенциални кандидатки“ на срещата на върха на ЕС в Солун.

Макар че Босна и Херцеговина и Косово все още са считани за „потенциални кандидатки“, през годините Черна гора, Сърбия, Албания и Северна Македония получиха статут на страни кандидатки.

Украйна и Молдова също бяха обявени за страни кандидатки през юни 2022 г.

Общи образователни проекти с Молдова

Засилване на дейностите, свързани с изучаването на българския език и култура, както и съвместни образователни проекти между молдовски и български университети. Тези възможности за по-активно присъствие на нашата страна сред българската общност в Тараклия бяха тема на срещата между молдовския президент Мая Санду и премиера Денков в Атина, съобщават от правителствения пресцентър.

По този начин България ще помогне на Молдова да намали руското влияние сред молдовците с български корени. Русия се намесва във вътрешните работи на Молдова, каза Санду. Криминални групи, управлявани от Руската федерация, дори купуват гласове на изборите. Това тревожи правителството в Кишинев, което е силно загрижено и за ситуацията в Украйна.

Молдова работи активно за приобщаване към Европейския съюз (ЕС) и се надява да получи статут на кандидатка за членство в общността.

Премиерът Денков декларира пълна подкрепа за политиката на молдовския кабинет от страна на ЕС и в частност на България. Той предложи съвместни проекти с Русенския университет в технологичните и ИТ специалности, както и със Софийския и Великотърновския университет в сферата на хуманитарните дисциплини, например в европеистиката. „Това ще даде европейско образование и европейска перспектива на младите хора в Тараклия“, каза министър-председателят.