Водещите централни банки трябва да използват мъдро таймаута, който взеха

Четирите системно важни централни банки – Английската (АЦБ), Японската (ЯЦБ), Европейската (ЕЦБ) и Федералният резерв (Фед) – на практика обявиха „таймаут“, след като се въздържаха от действия по паричната политика през последните две седмици. В три от четирите случая това беше правилното решение, при условие че таймаутът се използва правилно, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

И четирите съчетаха решението да запазят непроменени основните си лихвени проценти с отворена врата за възможно възобновяване на повишенията по-нататък. Една от тях (ЯЦБ) направи малка промяна в политиката си за „контрол над кривата на доходността“ (YCC) чрез закупуване на облигации, за да поддържа ниски лихвите.

На пръв поглед и четирите централни банки вече имат време да оценят въздействието на своите минали действия и да анализират повече входящи данни. Но онова, което трябва да направят, надхвърля това. По-конкретно, те трябва да обмислят внимателно какъв тип таймаут смятат, че са взели.

За много от нас таймаутът е просто напомняне за наказание, което сме получили като деца. За любителите на спорта сред нас обаче концепцията се прилага за много по-широк набор от ситуации. Наистина, за целите на тази статия, можем да мислим от гледна точка на три вида таймаут, които се използват в американския футбол, баскетбол и другаде.

Първият е тактически таймаут за справяне с контузия на терена, печелене на време за преглед на предишно отиграване или за спиране на часовника. Вторият тип е по-стратегически, тъй като се стреми да промени хода на играта и/или да осигури време за по-задълбочено мислене за бъдещи отигравания. И накрая, има психологически таймаут, целящ да разстрои съперника чрез „влизане в главата му“ (какъвто се прилага в американския футбол).

Има разбираемо изкушение и за четирите централни банки да си помислят, че са взели първия тип таймаут, който позволява пауза за размисъл върху последните развития, изчистване на малки грешки и включване на нов кръг от ретроспективни данни в техните анализи. В края на краищата, макар че данните до голяма степен вървят в посоката на АЦБ, ЕЦБ и Фед, те смятат, че все още трябва да реагират своевременно на кумулативните ефекти от техните агресивни повишения на лихвите. ЯЦБ, от своя страна, оценява въздействието от това, че е позволилa доходността по 10-годишните японски ДЦК да се измени с почти пълен процентен пункт след поредицата от корекции на кривата на доходността.

И все пак такава тактическа рамка би била твърде тясна, а в дългосрочен план - проблематична. Има стратегически въпроси, които изискват по-навременни реакции.

И четирите централни банки трябва да допълнят своята често повтаряна „зависимост от данни“ с по-ясна, ориентирана към бъдещето оценка на икономическия контекст и заедно с това да определят равновесния лихвен процент за икономиката на утрешния ден – нивото, съответстващо на устойчив икономически растеж и стабилна инфлация.

Те също така трябва да подобрят техниките си за прогнозиране и да бъдат по-ясни относно компромисите, съпътстващи постигането на инфлационните им цели. И накрая, което е и най-спорно, самите цели може да се нуждаят от разкрепостен преглед.

Нуждата на Фед от стратегически таймаут се подсилва от четири необходими корекции на курса: справяне с повтарящи се комуникационни неуспехи, преработване на остарялата рамка на паричната политика, възстановяване на доверието и повишаване на отчетността.

ЯЦБ трябва да разгледа своя таймаут по най-цялостен начин, особено след като пазарите губят търпение към това, което възприемат като прекалено предпазливо излизане от контрола над кривата на доходността. Последните послания на ЯЦБ подхраниха както по-висока доходност, така и по-слаба йена - комбинация, която отново принуди централната банка да закупи облигации и също така заплаши с валутна интервенция.

Вместо да спре часовника, този таймаут може по невнимание да е ускорил изтичането на времето в момент, когато ЯЦБ изостава от пазарите в изхода си от прекалено проточения режим на пряко потискане на доходността. Този режим изкриви финансовата система, рискува да бъде икономически контрапродуктивен и сега е по-изложен на безразборно разпадане.

В продължение на две години водещите централни банки погрешно взеха таймаут заради инфлацията, която се оказа вредна за икономическото и финансовото благосъстояние, засягайки особено силно най-уязвимия сегмент от гражданите.

Трескавият процес на наваксване, който последва, сега позволи на три от тях да вземат още един таймаут, този път във връзка с повишаването на лихвите и от по-силна позиция. Да се надяваме, че като мислят за това както в стратегически, така и в тактически план, те ще укрепят своите перспективи откъм политики и в този процес ще подобрят защитите си срещу нарастващия риск от неблагоприятни последици от евентуално хаотично излизане от YCC в Япония и от предстоящата лавина от емитиране на държавен дълг в няколко страни.