ЕС трябва да се научи да се защитава сам, докато Путин и Тръмп го притискат от изток и от запад

От 50-те години на миналия век европейските държави не успяват да създадат обща отбрана, но сега е моментът да опитат отново и  този път да не се провалят, пише в коментар за британското издание The Guardian историкът Тимъти Гартън Еш. Той припомня, че на 6 юни е 80-та годишнина от Десанта в Нормандия, - съвместната операция на САЩ, Великобритания и Канада по бреговете на Северна Франция, която слага началото на края на Втората световна война.

На 30 август пък е 70-та годишнина от провала на опитите да бъде създадена обща европейска защитна система - през 1954 година Франция гласува против ратификацията на споразумението. Тогава страните от Европа се съсредоточава в икономическото обединение и залагат на НАТО да гарантира сигурността им.

Днес ситуацията за ЕС е много сложна - руският президент Владимир Путин заплашва организацията от изток, а кандидатът за президент в САЩ Доналд Тръмп - усилва натиска от запад. Време е икономическият блок да помисли отново за начините да се защити сам, пише Еш.

Исторически континентът се намира в различна позиция спрямо 1954 година, но има и някои интересни препратки, посочва още авторът. И сега, както и преди 70 години, врагът е Русия/СССР и сега, както и тогава основният мотив за самостоятелна система за отбрана е фокусът на САЩ към Китай - Корейската война, която започва през 1950 година. И тогава, както и днес интерес предизвиква ролята, която ще играе Германия във военния съюз, а френският премиер Пиер Мендеш Франс дава съвсем ясен отговор защо парламентът "убива" споразумението: "твърде много интеграция и твърде малко Англия вътре".

Днес в ЕС има множество инициативи за отбрана и работата им звучи горе долу така - SHAPE работи с CJEF и JEF, следвайки правилата, заложени в Декларацията от Сейн Мало, споразумението "Берлин Плюс" и Pesco, EDF, EPF, Asap и EDIRPA. А всъщност нещата са съвсем прости - от 80 години Европа разчита на НАТО за своята защита, а НАТО се основава на доверието, че САЩ ще спази гаранциите за сигурност, заложени в чл. 5 на организацията. "Къде обаче ще бъде Европа, ако президентът Доналд Тръмп не сметне за необходимо да защити Естония? Или ако Путин спре да вярва, вероятно без основание, както стана с Украйна, че Вашингтон ще защити Естония", се пита Тимъти Гартън Еш.

Едно от най-големите притеснения е, че идвайки на власт Тръмп може да спре подкрепата за Украйна и да се договори с Путин "през главата " на Киев. На това Европа трябва да отговори с увеличаване на военните доставки, така че Украйна не просто да защитава териториите си, а да успее да обърне хода на войната през 2025 година. Втората крачка за страните от ЕС е да се подготвят по-добре за собствената си отбрана.

За разлика от първия си мандат сега Доналд Тръмп подготвя почвата отдалеч с анализи в  "приятелски" мозъчни тръстове. Един от тях - Heritage Foundation, например посочва, че НАТО трябва да бъде трансформирана така, че европейските съюзници на САЩ да могат сами да спрат Путин, разчитайки на Вашингтон предимно за "ядрено възпиране". Също така и че трябва да бъде намалено присъствието на американските сили в Европа.

"Ако трябва да бъдем честни, не е ли това основателно искане? Защо трябва 80 години след Десанта в Нормандия един континент, със същите икономически възможности, да зависи толкова силно от САЩ за своята защита?", посочва още историкът. Според него е необходимо производителите на оръжия в Европа да започнат да получават поръчки и да увеличават производството, защото досега не е направено достатъчно.

Нещо повече - както украинските военни установиха на свой гръб, има огромен асортимент от различни по тип оръжия, произвеждани в Европа. Мюнхенската конференция за сигурност например съобщава за 178 различни типа  въоръжение, използвано от европейските армии през 2016 година. За сравнение в американската армия са 30.

Все пак има вероятност Тръмп да не бъде чак толкова суров - по данни на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните две години европейските поръчки към американските производители на оръжия са на стойност 120 млрд. долара - възможност, която бизнесменът едва ли ще отхвърли.

Дали някой ще се осмели да организира събитие по повод 70-та годишнина от провала на общата политика по отбрана, пита се Тимъти Гартън Еш. "Конференция, която трябва да бъде под мотото - не се страхувай, а бъди подготвен", пише в заключение той.