Къде е червената линия в политиката при отказ от властта

Когато се провеждат национални избори, винаги има промени в класирането на партиите. Стои въпросът дали първият и вторият ще останат първи и втори, а и като бройка депутатите не са едни и същи. Както върви политическият процес, битката за второ-трето-четвърто място ще бъде много жестока, ако у нас има поредни предсрочни избори. Това прогнозира политологът доц. Татяна Буруджиева в Bulgaria ON AIR, след като Мария Габриел официално оттегли кандидатурата си за премиер с първия мандат, връчен от президента Румен Радев. След заявката ѝ акад. Денков поиска само ротация на премиерите.

„Когато не просто не искаш да си заедно, това беше ясно от самото начало, но когато не разбираш, че заради позицията, на която са те сложили избирателите, ти си заедно с подарена власт, се стига до такива ситуации“, коментира тя.

Доц. Татяна Буруджиева посочи, че „няма начин в политиката някой окончателно да се откаже от властта, която са му дали избирателите“. Тя смята, че това е червената линия в политиката. „Ако това го направиш, след това може да си ходиш“, е мнението на политолога.

Социологът Елена Дариева смята, че е минимален шансът за споразумение между коалиционните партньори и за следващ кабинет в рамките на това Народно събрание. Тя посочи и причините за провала на преговорите – асиметричното ниво, с което са влезли двете формации в разговорите, воденето на разговори през медиите, постоянните ултиматуми.

"Политическата логика е предсрочни избори, въпреки че политическата логика е това, което ярко отсъства последния месец. Не очакваме да се харесват, а да гарантират редовно управление, което да не ни отдалечава от стратегическите цели за страната", заяви Дариева.

Очакванията ѝ са политическите скандали да доведат до отлив на гласуващи. По думите ѝ партиите с твърди ядра виждат интерес да свалят избирателната активност. Това има негативно влияние върху цялото общество, ако изберем следващото Народно събрание при ниска активност, защото това се отразява на легитимността на самия парламент.

„Имаме индикатор "разочарование от собствената политическа сила" –  от него ясно се вижда, че делът на разочарованите след ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са приблизително равни, разочарованието е най-високо сред избирателите на БСП, при която текат неблагоприятни процеси", допълни социологът.

Доц. Буруджиева обясни, че който не отговаря на очакванията обикновено е губещ на изборите, а който отговаря, макар и късно и с грешки – обикновено печели. "Най-излъгани са хората, подкрепящи „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, вече четвърта година не се вижда промяната, която ги изкара през 2020 г. Когато нямаш достатъчно много легитимност, трябва да вървиш по друг път да постигнеш целите си. Не може с тропане по масата и управление все едно имаш цялата власт“, отбеляза политологът.

По думите ѝ българите отдавна не избират спасител, не очакват някой да направи "голямо цунами", а гледат за "малки спасителчета".

Спада ли делът на избирателите, които разчитат на нов политически проект? С колко нараства  броят на българите, които не се чувстват представени от институциите?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.