Само с повече интеграция икономиката на ЕС може да настигне геополитиката

„Икономически гигант, политическо джудже“ – епитетът, толкова често използван за Япония и Германия, се използва и за Европейския съюз, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу. Много от неговите лидери днес виждат предизвикателство в постигането на политическо влияние, което да съответства на икономическата тежест на съюза.

Но дори в икономическо отношение ЕС все още е под ранга си. Това всъщност е предупреждението, отправено наскоро от двама бивши италиански премиери: Енрико Лета, който представи доклада си за единния пазар, и Марио Драги, който в реч намекна за съдържанието на предстоящия си доклад за европейската конкурентоспособност.

И двамата подчертават, че икономическите институции на ЕС са създадени за един различен свят, с по-малко международна взаимозависимост и по-малко геополитически заплахи. Формите на интеграция, възприети през 80-те и 90-те години, вече не са достатъчни - и дори могат да се превърнат в спирачка за растежа.

Европа все още не успява да се възползва достатъчно от размера си. Както отбелязва Лета, някои сектори бяха оставени извън единния пазар по политически причини; други - особено услугите и данните - бяха пренебрегвани, защото представляваха по-малко важна част от трансграничната търговия, отколкото след това.

В резултат на това някои от днешните най-жизненоважни сектори остават на практика национални и безнадеждно малки, докато конкурентите се радват на пазари с размерите на континент в САЩ и Китай. Лета и Драги наблягат на отбраната, телекомуникациите и енергийната инфраструктура като сектори, които трябва да се превърнат в истински европейски пазари. Много други индустрии също не са общоевропейски. И всички сектори страдат от липсата на единен банков и капиталов пазар.

Какво трябва да се направи? Едно от най-интересните предложения на Лета е за „28-и режим“ в корпоративното право - бизнес кодекс на ниво ЕС, към който европейските компании биха могли да се присъединят, което би улеснило разширяването и привличането на инвеститори от целия ЕС (и извън него), без да се навигира сред 27 набора от правила за всичко - от лицензиране до кредиторски права. Това може да е рядката политика, която предлага дълбока промяна, като същевременно заобикаля политическата джунгла на хармонизирането на националните правила. Един добре проектиран, минимално бюрократичен бизнес кодекс на ЕС би могъл да е повратен момент за способността на малките предприятия и стартиращите фирми да се разрастват бързо.

Други идеи включват т. нар. „пета свобода“ (в допълнение към тези за хора, стоки, услуги и капитали) за образование, иновации и изследвания, за да се улесни, например, обработката на данни в европейски мащаб – със силна защита на потребителите. Лета иска и много по-интегриран европейски здравен сектор.

Отвъд конкретните политики е политиката. За да се реализира потенциалът на единния пазар, няма начин да се заобиколи по-голямото управление на ниво ЕС. Лета препоръчва по-широко използване на регулации (които са еднакви за всички, за разлика от директивите, които държавите членки прилагат, както намерят за добре) и по-силни регулатори в ЕС. Той с право иска по-ефективно прилагане на правилата на единния пазар.

Управляването на повече публични разходи заедно е и неизбежно - чрез съвместни обществени поръчки, хармонизирани системи за субсидиране или повече общ дълг за единни обществени блага. Също толкова важно е да се впрегне частният капитал. Лета се прицелва в свещената крава на ЕС - неговия структурен търговски излишък - като критикува „годишното отклоняване на около 300 милиарда евро спестявания на европейските семейства… предимно в посока американската икономика”. Неговото решение е „съюз за спестявания и инвестиции“, където домакинствата могат лесно да инвестират в обещаващи компании от ЕС.

Политиците трябва да са подготвени за консолидация в чувствителните индустрии - от телекомите (където Драги изброява поне 34 оператора срещу шепата такива в САЩ и Китай) до финансите, железопътния транспорт и комуналните услуги. Тук е необходимо внимание, за да не се изхвърли бебето на равните условия за конкуренция в Европа с мръсната вода на фрагментацията. Европа без съмнение може да има по-малко телекомуникационни оператори, но всеки потребител във всяка страна трябва да има истински избор на доставчик.

Всичко това е политически изискващо и лидерите неотдавна се огънаха пред предизвикателството. Но ключово послание от Лета е необходимостта да се видят две неща като части от една и съща монета: от една страна, задълбочаването на единния пазар, а от друга, стратегическите цели на зелената и цифрова трансформация на Европа и изолирането на съюза от зависимостта от геополитически противници. Наблягането на икономическата интеграция е предпоставка за постигане на нещо друго.

Тази връзка се прави твърде рядко. Усилията за задълбочаването на единния пазар може да замрат от скука, тъй като това е технически въпрос с малка политическа полза. Няма обществен шум за него, нито много специални интереси, които искат да запазят тесни предимства.

Но същото беше вярно и за първоначалната програма за единния пазар. Необходими бяха всички политически усилия на толкова силни и различни лидери като Жак Делор и Маргарет Тачър, за да го превърнат в реалност. Лидерите, които чуха Лета, трябва да докажат, че могат да направят същото, завършва Сандбу.