Бюрокрацията спъва Америка

Има цинизъм по отношение на администрацията в Америка днес, който намирам за невероятно обезсърчаващ, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар. Тук не става дума за липса на добри хора в обществените служби, поне на федерално ниво. И все пак дори многото талантливи не могат да свършат нещата достатъчно бързо. Съществува вкоренено убеждение, че администрацията, както се изрази прословуто Рейгън, е проблемът, а не решението.

Но истинският проблем не е администрацията, а самата бюрокрация. Америка е голяма, сложна и разнообразна страна. И през последния около половин век както публичният, така и частният сектор стават все по-големи и по-бюрократични.

Големи, сложни организации със слоеве върху слоеве от мениджъри представляват по-голямата част от заетостта в САЩ и по-голямата част от пазарната капитализация на борсовия индекс S&P 500. По същия начин самата бюрократична рамка на администрацията се е разраснала в заплетена маса от бюрокрация от 60-те години насам.

Както пише Филип К. Хауърд, основател на организацията с нестопанска цел Common Good (обществено благо – бел. прев.), „социалните и политическите катаклизми от 60-те години накараха обществените организации да се обърнат към законови и бюрократични предписания”, с надеждата, че повече правила ще изчистят всяко лошо поведение от страна на институции и хора с власт.

Разбира се, някои от новите правила бяха добри - обхващащи неща като граждански права, защита на околната среда и безопасност на продуктите. Но създаването на правила се разрасна неимоверно. В края на 50-те години Федералният регистър, който съдържа всички правила в сила и предложени такива на федералното правителство, беше около 10 000 страници. Днес той е близо 10 пъти по-голям.

Сложността на много от тези правила е поразителна. Аз съм спец по политиките, но дори на мен ми е трудно да разбера много части от търговските, финансови или енергийни правила и регулации, споделя авторката.

Сложността е голямо предизвикателство - човешкият ум всъщност не е конструиран да разбира множество данни в детайли. Ние сме по-добри в разбирането на принципите и ни харесва, когато ни се даде свободата да ги прилагаме, както искаме. Купищата правила, създадени за решаване на конкретни ситуации, които могат или не могат да бъдат приложими в момента, обезкуражават повечето хора.

Виждала съм, например, ферми, етикетирани като влажни зони, след като грешната птица е кацнала на някоя посев. Виждала съм собственици на фабрики да ремонтират цели операционни звена, защото определен вид боя е забранен. Чух от ръководители в добивния сектор на САЩ, че ще им отнеме 5-6 години само за да получат разрешение за откриване на съоръжения за редки земни минерали. Да не говорим за сложността на федералните формуляри за студентска помощ или строителните норми на Ню Йорк.

Не че намеренията са лоши от страна на създателите на правилата. Просто е трудно да се отчетат всички нюанси в една универсална парадигма. И винаги обикновеният човек, който няма капацитета да лобира или да води дела, страда най-много от прекомерните правила.

Цената е друг голям проблем при бюрокрацията. Според изследване от 2016 г. на учените Гари Хамел и Микеле Занини бюрократичното прахосничество - под формата на забавяния, дублиране на работа, свръхрегулиране, прекомерно управление, безполезна бумащина и така нататък - струват на Америка около 17 процента от нейния БВП всяка година. Тази цифра може да е по-висока днес, като се има предвид нарастването както на корпоративната концентрация, така и на размера и амбицията на публичния сектор след провеждането на проучването.

Някои от най-фрапиращите примери за прахосване са в области като здравеопазването, където дисфункцията на публичния и частния сектор се комбинира в токсична яхния от рентиерство. Около 30 процента от излишните разходи в американското здравеопазване се дължат на бюрокрация, според проучване на Commonwealth Fund.

Всичко това би било огромен проблем в което и да е време. Но се превърна в екзистенциален от 2021 г., когато администрацията на Байдън започна мащабната си програма за стимулиране на публичния сектор, която съвсем правилно има за цел да обнови както западналата инфраструктура на страната, така и нейните индустриални сили.

Въпреки че парите, идващи направо от Белия дом, всъщност си проправиха път сравнително бързо към общностите, проектите все още се сблъскват с множество забавяния и административни тежести.

Помислете например, че беше необходим акт на Конгреса, за да се одобри проектът за тръбопровод Mountain Valley за пренасяне на природен газ, добит чрез фракинг, от Западна Пенсилвания, Охайо и Западна Вирджиния до пазарите по средното атлантическо крайбрежие и югоизтока поради регулаторни предизвикателства и правни пречки. Някои може да не харесват шистовия газ, но ако сме решили да го използваме, би трябвало и да улесним транспортирането му между щатите.

Повишените енергийни нужди, свързани с амбициозния Закон за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън и с напредъка на изкуствения интелект (и двете изискват много ново електричество), може да са мястото, където срещаме бюрократичното предизвикателство.

Регулаторната инфраструктура в САЩ просто не е в крак с нарасналата нужда от енергия и броят на проектите за надграждане на мрежите, които трябва да бъдат одобрени, набъбна. Например AEP, голяма комунална компания в Охайо, наскоро свидетелства пред Конгреса, че може да ѝ отнеме десетилетие, за да си издейства разрешения и изгради много от тези важни нови проекти.

Увеличението на персонала ще помогне, но също и по-малкото правила. Ускоряването на нещата ще бъде от ключово значение за възстановяването на инфраструктурата и за гарантиране, че американците могат да започнат да гледат на администрацията като на решение, а не като на проблем, завършва Форухар.