На Западът му липсва решимост спрямо Путин

Витаутас Ландсбергис, един от организаторите на емблематична демонстрация от времето на Студената война за освобождение на балтийските нации от Съветския съюз, сега се тревожи, че уроците от тази борба за независимост са били изгубени от Запада, пише за Politico Йоана Залберг.

Интервюиран от изданието в дома си в покрайнините на Вилнюс, Ландсбергис, сега на 91, се безпокои, че Западът все още не успява да осъзнае пълния обхват на заплахата, която представлява Владимир Путин - и не прави достатъчно, за да помогне на Украйна да победи руските сили.

Идеята, че Путин може да бъде победен без много по-големи усилия е „самоубийствено наивна“.

Ландсбергис се приема за герой в Литва. Бивш професор по история на музиката, той помогна за организирането на повратна продемократична демонстрация, проведена преди 35 години, известна като „Балтийския път“, когато около два милиона латвийци, литовци и естонци формираха жива верига в балтийските страни. Демонстрацията беше проведена на 50-ата годишнина от пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г. между нацистка Германия и Съветския съюз, който доведе, наред с други последствия, до съветската окупация на балтийските държави.

След това Ландсбергис стана първият държавен глава на Литва, след като тя обяви независимост от Съветския съюз, а по-късно представляваше страната като член на Европейския парламент в продължение на десетилетие. Неговият внук, Габриелиус Ландсбергис, в момента е външен министър на Литва.

Историята на Германия е една от причините страната да носи особена отговорност за подпомагане защитата на Европа от агресията на Путин, според Ландсбергис. Но германският канцлер Олаф Шолц, каза той, не се е справил със задачата - и той няма никакви притеснения да изрази тази гледна точка със силни думи.

Шолц „вероятно разбира, че Русия трябва да бъде спряна“, казва Ландсбергис, но не прави достатъчно реално да спре Путин, превръщайки се „несъзнателно в помощник на убиец“.

Германия е направила повече от всяка друга европейска страна откъм военна помощ на Украйна – на второ място след САЩ. Но напоследък страната беше критикувана, че реши да намали помощта за Украйна поради бюджетни ограничения. Германското правителство защитава съкращенията, заявявайки, че допълнително финансиране за Украйна ще дойде от плана за използване на печалбите от замразените руски активи.

„Германия няма да се откаже от подкрепата си за Украйна“, каза Шолц по време на посещение в Молдова наскоро. „Ще продължим да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

В опит да защити Литва от потенциална руска инвазия, Германия също така планира да изпрати 5000 войници там до 2027 г., отбелязвайки първото постоянно разполагане на чуждестранни войски от Берлин след Втората световна война.

Но в цяла Литва - страна, в която много хора осезаемо се страхуват от руска инвазия и където украинските знамена висят от балконите като повсеместен знак на солидарност - тези усилия се смятат за недостатъчни. Мнозина искат Шолц да увеличи, а не да намалява помощта за Украйна, и да предостави на страната ракети с голям обсег - ход, който Шолц категорично отказа, поради опасения, че ще провокира Путин.

„Като съкращава помощта и не позволява използването на немски високоточни, и бидейки твърде предпазлив по твърде много начини, канцлерът Шолц вярва, че взема разумни решения“, коментира Русланас Иржикевичюс, виден литовски журналист и историк, който също участва в „Балтийския път“, когато е бил само на 16 години.

Но единственият начин да се предотврати падането на Украйна и разполагането на руски сили на границите на ЕС и НАТО, добавя той, е да се „даде способност на украинската армия не само да се защитава, но и да атакува“.