Правителството на Барние падна, политическата криза във Франция се задълбочава

Депутатите от опозицията свалиха правителството на Мишел Барние във Франция и хвърлиха втората по големина икономика в Европейския съюз (ЕС) в по-дълбока политическа криза, която застрашава възможностите ѝ да овладее големия бюджетен дефицит, предава Ройтерс.

Депутатите от крайната десница и крайната левица се обединиха в подкрепата си за вота на недоверие срещу премиера Мишел Барние и правителството му, като мнозинство от 331 депутати одобри вота.

Очаква се Барние да връчи скоро своята и на правителството си оставка на президента Еманюел Макрон. Нито едно френско правителство не беше губило вот на доверие след това на Жорж Помпиду през 1962 г. Този път Макрон предизвика кризата, като свика предсрочни избори през юни, които донесоха поляризиран парламент.

С отслабен президент Франция рискува да завърши годината без стабилно правителство или бюджет за 2025 г., въпреки че Конституцията позволява специални мерки, които биха предотвратили спиране на работата на правителството в американски стил.

Политическите сътресения във Франция ще отслабят още повече ЕС, който вече беше разтърсен от разпадането на коалиционното правителство в Германия, седмици преди избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп да се върне в Белия дом.

Левицата и крайната десница наказаха Барние заради избора му да използва специални конституционни правомощия, за да прокара в парламента без окончателно гласуване част от непопулярния си бюджет, който предвиждаше спестявания в размер на 60 млрд. евро в рамките на усилията за свиване на дефицита.

Лидерката на крайната десница Марин льо Пен заяви, че рухването на правителството е „единственият начин, който ни дава Конституцията, да защитим французите от опасния, несправедлив и наказателен бюджет“.

Няма лесен изход от политическата криза

Сега Франция е изправена пред период на дълбока политическа несигурност, която вече безпокои инвеститорите във френски държавни облигации и акции. По-рано тази седмица доходността по френските държавни ценни книжа за кратко надмина тази по гръцките облигации, смятани обичайно за много по-рискови.

Макрон трябва да направи избор. Според трима източници, цитирани от Ройтерс, френският президент цели да назначи бързо нов премиер. Според един от източниците Макрон иска да определи премиер преди церемонията по повторно откриване на катедралата „Нотр дам“ в събота. Очаква се избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп да присъства на церемонията.

Новият премиер, който и да е той, ще трябва да се справи със същите предизвикателства като Барние в прокарването на законопроекти, включително бюджета за 2025 г., който трябва да бъде приет от разделен парламент. До юли в страната не могат да се проведат нови парламентарни избори.

Вместо това Макрон може да поиска от Барние и неговите министри да останат като служебни премиер и министри, докато той определи министър-председател, който да може да привлече достатъчно подкрепа от различните партии, за да прокарва закони.

Служебното правителство може да предложи извънредно законодателство за удължаване на текстовете за данъците и разходите в бюджета за 2024 г. до следващата година или да използва специални правомощия, за да прокара проектобюджета за 2025 г. чрез указ. Но според юристи това е правна сива зона и политическата цена би била огромна.

Опасността за Макрон е опонентите му да гласуват срещу всеки следващ кандидат за премиер. Според противниците му единственият смислен начин за прекратяване на продължителната политическа криза е той да подаде оставка. Засега обаче Макрон не е склонен да направи това.

Разместването на пластовете не е безрисково за Льо Пен, която от години се стреми да убеди избирателите, че партията ѝ предлага стабилно правителство, чакащо своя ред.

Приближените на Барние и членовете на „Национален сбор“ на Льо Пен, които подкрепяха правителството на малцинството, си размениха взаимни обвинения за кризата.