Фиксацията на Тръмп по Гренландия поставя Дания на фокус

Мина се, не мина време и Дания отново стана обект на манията на Доналд Тръмп заради Гренландия.

На завръщащия се президент на САЩ трябваше многократно да му се напомня, че най-големият остров в света не се продава, пише Bloomberg. На скорошна пресконференция обаче той заплаши да наложи мита на Дания „на много високо ниво“ и в отговор на въпрос отказа да изключи използването на военна сила, за да получи острова.

Фиксацията на Тръмп по Гренландия граничи с фарс, посочва агенцията. За имотния магнат, превърнал се в политик, това е просто голяма сделка с … недвижим имот.

През първия му мандат фетишизацията на самоуправляващата се арктическа територия, която е част от Дания, беше смайваща. Някои смятаха, че това е шега, малко както анекдотите, че Канада може да стане част от САЩ.

Когато Тръмп напусна президентския пост, надеждата беше, че несподеленото внимание към Гренландия също ще приключи. Той обаче се завръща и интересът му към острова изглежда още по-голям. Синът му Доналд Тръмп-младши посети Гренландия на частна еднодневна екскурзия и отхвърли спекулациите, че е на разузнавателна мисия.

Баща му коментира в собствената му социална медийна платформа, че „това е сделка, която трябва да се случи“.

Това как да реагира – или да игнорира, на тези провокации е изпитание за датския премиер Мете Фредериксен и за най-опитните политици в Европа, които бяха бомбардирани от поредица остри удари не само от Тръмп, но и от милиардера Илон Мъск.

Премиерът на Дания Мете Фредериксен. Снимка: Bloomberg

Фредериксен е един от малкото европейски лидери, които имат известен опит в справянето с дипломатическите капризи на Тръмп. Тя беше на власт само няколко месеца, когато за първи път се изправи срещу него относно Гренландия и в пристъп на раздразнение той отказа държавно посещение в Дания.

Като цяло датчаните подкрепят съюза с Гренландия. Според скорошно проучване 58% от гражданите на Дания искат островът да остане част от кралството, а 28% посочват, че островът трябва да стане независим. Осем от всеки десет анкетирани заявяват обаче, че съюзът е от по-голям полза за Гренландия, докато само 53% казват, че е предимство за Дания.

Приблизително половината от държавния бюджет на Гренландия се финансира чрез пряка субсидия от Дания, възлизаща на около 500 млн. долара годишно.

Гренландия има население от едва 55 хил. души, разположени главно в малки градове и села по западното, южното и източното крайбрежие. Островът е три пъти по-голям от щата Тексас, което го прави една от най-рядко населените области в света.

Гренландия се превърна в източник на нарастващо напрежение между САЩ и Дания - съюзници в Организацията на Северноатлантическия пакт, след като миналия месец Тръмп възроди идеята отпреди пет години да купи територията. Той подчерта, че собствеността и контролът на САЩ върху острова е „абсолютна необходимост“ за националната сигурност.

Когато репортер притисна Тръмп да изключи икономическа или военна принуда за получаване на контрол над Гренландия и Панамския канал, Тръмп каза: „Няма да се ангажирам с това. Не. Може да се наложи да направим нещо. Имаме нужда от Гренландия за целите на националната сигурност.“

Коментарите на Тръмп „са сериозни, но ние ги приемаме така, както идват“, коментира Муте Б. Егеде, министър-председател на Гренландия, пред датската телевизия DR. Първоначално той беше отложил планирана среща с датския крал Фредерик X в сряда в датската столица, но в крайна сметка отпътува за Копенхаген.

На територията на Гренландия има американска база, която се използва за откриване на ракетни заплахи и наблюдение на космоса. Огромните запаси на острова от критични минерали привличат интереса на различни глобални сили, вкл. Русия и Китай, освен САЩ.

Гренландия, разположена стратегически между Арктика и Северния Атлантик, дори беше обект на известния датски драматичен сериал Borgen. В сериала е показано как една жена министър-председател управлява всички конкуриращи се интереси към острова.

Фредериксен, социалдемократ и най-младият премиер в историята на Дания, е известна със строгата си позиция по отношение на имиграцията и острата реторика срещу Русия. В отговор на последните изявления на Тръмп обаче тя възприе помирителен тон.

„Положително е, че има нарастващ американски интерес към това, което се случва в Северния Атлантик и Арктическия регион, защото някои от напреженията, които виждаме в други части на света, също започват да се усещат в Арктика“, казва тя пред датския телевизионен оператор TV2. „Това обаче ще трябва да се случи по начин, който е уважителен към гренландския народ“, добавя тя.

За сравнение, предишният път, когато Тръмп изрази желание да купи Гренландия, Мете Фредериксон определи предложението му като „абсурдно“. В отговор той я нарече „гадна“.

Този път подходът ѝ е различен – тя е един от първите европейски лидери, които ще говорят с него след встъпването му в длъжност на президентския пост във Вашингтон.