Четири сценария как може да се развие казусът с Гренландия

През последните седмици новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп показа подновен интерес към поемането на контрол над Гренландия, до голяма степен автономна територия на Дания в Арктика и най-големия остров в света.

През 2019 г. той за първи път посочи, че има намерение да купи Гренландия. Това беше по време на първия му мандат като президент. Тази седмица той отиде по-далеч, отказвайки да изключи икономическа или военна сила, за да поеме контрола над нея.

Датски и европейски служители отговориха, заявявайки, че Гренландия не е за продан и нейната териториална цялост трябва да бъде запазена.

И така, как може да се развие тази необичайна ситуация, когато двама съюзници от НАТО застават един срещу друг за огромна територия, 80% от която са покрити с лед, но има значителни неизползвани минерални богатства?

И как стремежите за независимост на населението на Гренландия от 56 хил. души, под датски контрол в продължение на 300 години, могат да повлияят на крайния резултат?

BBC разглежда четири възможни сценария за бъдещето на Гренландия.

Тръмп губи интерес, нищо не се случва

Има някои спекулации, че ходът на Тръмп е просто самохвалство, така че да накара Дания да засили сигурността на Гренландия с оглед на заплахата Русия и Китай да търсят влияние в региона.

Миналия месец Дания обяви нов военен пакет на стойност 1,5 млрд. долара за Арктика. Той беше подготвено преди коментарите на Тръмп, но съобщението, само часове след тях, беше описано от датския министър на отбраната като "ирония на съдбата".

„Важното в казаното от Тръмп беше, че Дания трябва да изпълни задълженията си в Арктика или трябва да позволи на САЩ да го направят“, казва Елизабет Сване, главен политически кореспондент на вестник Politiken.

Марк Якобсен, доцент в Кралския датски колеж по отбрана, смята, че това е случай, в който Тръмп "се позиционира, преди да встъпи в длъжност", а Гренландия използва случая, за да спечели повече международен авторитет, като важна стъпка към независимост.

Така че дори и Тръмп сега загуби интерес към Гренландия, което професор Якобсен смята за най-вероятния сценарий, той със сигурност е насочил вниманието към проблема.

Но независимостта на Гренландия е на дневен ред от много години и някои казват, че дебатът може дори да тръгне в обратната посока.

„Забелязах, че през последните няколко дни премиерът на Гренландия е по-спокоен в коментарите си – т.е. да, искаме независимост, но в дългосрочен план“, казва Сване.

Гренландия гласува за независимост и търси по-тесни връзки със САЩ

В Гренландия има общ консенсус, че независимостта ще се случи в крайна сметка и също така, че ако Гренландия гласува за нея, Дания ще я приеме и ратифицира.

Въпреки това е малко вероятно Гренландия да гласува за независимост, освен ако на нейния народ не бъдат дадени гаранции, че може да запази субсидиите, които в момента получава от Дания, за да плащат за неща като здравеопазване и социална система.

„Премиерът на Гренландия може и да е въоръжен сега, но в случай, че наистина свика референдум, той ще има нужда от начин за убеждаване как ще спаси икономиката на Гренландия и системата за социални грижи“, посочва Улрик Гад, старши изследовател в Датският институт за международни изследвания.

Потенциална следваща стъпка е свободно асоцииране – нещо като отношенията на САЩ в момента с тихоокеанските държави Маршалови острови, Микронезия и Палау.

Преди това Дания се е противопоставяла на този статут както за Гренландия, така и за Фарьорските острови, но според Гад настоящият премиер Мете Фредериксен не е категорично против.

Неотдавнашните дискусии "може да убедят [Фредериксен] да каже: По-добре да запазим Дания в Арктика, да запазим някаква връзка с Гренландия, дори и да е по-свободна", добавя той.