БРАИТ: Недопускането на технологичния сектор в Тристранния съвет води до необратимо изоставане

Решението на правителството да остави Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) извън Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обрича българската икономика на ретроградност, необратимо изоставане от световните тенденции и нулева конкурентоспособност, обявиха от организацията, която получи отказ от признание и през 2021 г.

От технологичната асоциация отдават „крехкия икономически растеж“ на България в последните няколко години на високотехнологичните индустрии, при които се запазва двуцифрен ръст и които според управителния съвет на БРАИТ добавят стойност в икономиката и обществения живот.

„На този фон цялата политическа класа в страната страда от липса на информираност и познание за ключови процеси, свързани с дигитални технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, стратегическа ИКТ инфраструктура (Информационни и комуникационни технологии), които ще определят световната икономика за години напред. Намираме решението на МС да не допусне БРАИТ в новия състав на НСТС за умишлен отказ на държавата да развива икономика от нов тип, да повишава производителността и конкурентоспособността си“, посочват от организацията.

Според тях правителственото решение не отговаря на реалностите в света и е следствие от спорна процедура. От БРАИТ твърдят, че изпълняват всички формални изисквания за членство, като според справка на НОИ имат 106 746 наети работници и служители, както и 2913 членове и работодателски организации. В процедурата на Министерството на труда и социалната политика, която асоциацията определя като „напълно непрозрачна и недемократична“, се констатират едва 1 27 членове и общо 70 140 работници и служители, като към днешна дата от БРАИТ все още не разполагат с мотивите за решението на Министерския съвет да ги остави извън Тристранния съвет.

Според тях НСТС е форум, „лишен от каквато и да е визия за развитието на страната“, който функционира като „трибуна на съглашателство и гумен печат на конюнктурни решения“.

„Резултатите от това безотговорно поведение на управляващите вече са налице: страната ни е в сивия списък на държавите, наблюдавани за пране на пари, последни сме по дигитализация в ЕС, има видимо отсъствие на инвестиции, непривлекателна и непредвидима среда за правене на бизнес, неефективна и раздута публична администрация, ниско ниво на услугите, неадекватно образование, толериране на корупцията и липса на върховенство на закона, нестабилни публични финанси и не на последно място, очевидно отстъпление от евроатлантическия цивилизационен избор на българите“, посочват още от асоциацията.

„Намираме, че решението на МС е сериозно ощетяващо бъдещите поколения на България и ще реагираме на него с всички средства, които законът ни позволява“, се посочва още в съобщението до медиите, подписано от Управителния съвет на организацията.

На заседанието си миналата седмица правителството прие решение, с което признава за работодателски организации на национално равнище Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Откази получиха БРАИТ и Съюзът за стопанска инициатива, тъй като според правителството двете организации не отговарят на всички критерии, регламентирани в Кодекса на труда.

Организациите, които членуват в Тристранния съвет, се одобряват на всеки четири години. Това значи, че БРАИТ биха получили възможност отново да поискат членство едва през 2029 г.

БРАИТ е учредена през 2020 г. и обединява автомобилната и софтуерната индустрия, IT и ICT, биотехнологии, изкуствен интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяема енергетика, електронната търговия и други високотехнологични индустрии. През декември бяха обявени данни, според които софтуерният сектор е реализирал приходи от 8,705 млрд. лв. през 2023 г., а прогнозите са за 2024 г. той да бъде близо 10 млрд. лв. – ръст от 12,4% спрямо предходната година.