Кой кой е в следващото правителство на Германия?

Новото коалиционно правителство в Германия ще положи клетва на 6 май, като бъдещият канцлер Фридрих Мерц избра близки съюзници и корпоративни ръководители да се справят с икономическите затруднения на страната в условията на търговско напрежение и въдход на крайната десница, пише Ройтерс.

Социалдемократите, които са по-малките коалиционни партньори, номинираха по-конвенционални политици от кариерата.

Агенцията обобщава ключовите назначения.

Ларс Клингбейл (ГСДП), вицеканцлер и финансов министър

47-годишният Клингбейл беше водеща фигура в младежкото крило на партията и помощник на проруския бивш канцлер Герхард Шрьодер преди да стане генерален секретар на ГСДП през 2017 г.

Оттогава той критикува проруската позиция на Шрьодер, но Клингбейл, който преди време защитаваше леви убеждения, се отказа също така от противопоставянето си на отмяната на някои помощи при безработица по пътя си към центъра. За разлика от мнозина в традиционно миролюбивата ГСДП, Клингбейл, който е син на военен, иска укрепване на въоръжените сили на Германия, включително с бойни дронове.

Клингбейл, който като председател от 2021 г. носи крайната отговорност за катастрофалната предизборна кампания, след която ГСДП се свлече до трето място на изборите, трябва да обнови партията и да прокара бюджета за 2025 г. в кабинета.

Катерина Райхе (ХДС), министър на икономиката

51-годишната Райхе поема ключовото министерство от Роберт Хабек от Зелените в момент на продължително забавяне на най-голямата икономика в Европа.

От началото на 2020 г. тя е главен изпълнителен директор на регионалната компания за енергийна инфраструктура Westenergie, подразделение на E.ON, най-големия оператор на енергийни мрежи в Европа.

Райхе е член и на надзорните съвети на германския производител на машии и автомобилни части Schaeffler, както и на шведската енергийна компания Ingrid Capacity.

Райхе е член на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) на Мерц, член е на германския парламент от 1998 до 2015 г. и е заемала поста парламентарен секретар в министерствата на околната среда и на транспорта.

Йохан Вадефул (ХДС), министър на външните работи

62-годишният Вадефул ще наследи Аналена Бербок от Зелените като външен министър на Германия.

Член на германския парламент от 2009 г., той е заместник-ръководител на консервативната фракция ХДС/ХСС, която отговаря за външната политика и отбраната.

Очаква се Вадефул да е особено верен на Мерц и да прилага целите му на световната сцена, казва Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външни отношения.

„Мерц създаде условията и структурите, за да бъде много силен канцлер във външната политика. Той ще отговаря за отношенията със САЩ, Китай и Русия“, отбелязва тя.

Александър Добринд (ХСС), вътрешен министър

Добринд е виден член на баварската сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС). Той поема министерството, което наблюдава миграцията в момент, когато крайнодясната „Алтернатива за Германия“ се възползва от общественото разочарование заради граничната сигурност.

Това не е първият пост на 54-годишния Добринд в правителството. Той беше министър на транспорта при Ангела Меркел от 2013 до 2017 г.

Член е на Бундестага от 2002 г. насам.

Борис Писториус (ГСДП), министър на отбраната

Популярният Писториус, който до 2023 г. беше вътрешен министър на Долна Саксония, е единственият виден представител на ГСДП, който запазва поста си от едно правителство в следващото. Назначен след като предшественикът му на поста министър на отбраната трябваше да се оттегли след поредица от гафове, Писториус е смятан за успешен министър на пост, на който по традиция не се гледа с добро око в страна, която не се отнася добре към военната сила.

65-годишният Писториус заяви, че до 2029 г. Германия трябва да е готова в случай на война  поради нарасналите заплахи от Русия.

Много членове на ГСДП подкрепиха Писториус за кандидат-канцлер на ГСДП след разпадането на трипартийното коалиционно правителство на Олаф Шолц миналия ноември, но той се отказа от надпреварата, след като стана ясно, че Шолц няма да отстъпи.

Торстен Фрей (ХДС), началник на кабинета на канцлерството

Фрей, дясната ръка на Мерц в канцлерството, често беше сниман до бъдещия канцлер по време на преговорите за съставяне на коалиция.

51-годишният Фрей беше член на Бундестага от 2013 г. насам и пое водещи роли в парламентарната група на ХДС с внимание върху вътрешната и съдебната политика. Между 2004 и 2013 г. той беше кмет на Донауешинген, град с около 22 хил. души население в края на планината Шварцвалд.

Щефани Хубиг (ГСДП), министър на правосъдието

56-годишната Хубиг е изненадващо назначение, досега тя беше министър на образованието в родната си провинция Райнланд-Фалц, а преди това беше заместник-министър във федералното министерство на правосъдието. Бивш съдия и прокурор, нейната роля ще бъде от ключово значение в момент на нарастващи призиви за забрана на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, която постигна най-добрия си резултат на избори в историята.

Бербел Бас (ГСДП), министър на труда

Бившата председателка на парламента, която идва от голямата западна провинция Северен Рейн-Вестфалия, недостатъчно представена в номинациите на ГСДП, е дългогодишен политик. Преди това тя е била заместник-председател на местен партиен комитет и ръководител.

Карстен Вилдбергер (ХДС), министър на цифровите услуги

Вилдбергер ще се оттегли от поста си на главен изпълнителен директор на германската технологична компания Ceconomy, за да се присъедини към правителството на Мерц.

На новия си пост той ще има отговорността да модернизира германската икономика в цифровия свят, задача, по която е постигнат само вял напредък в страна, която все още е известна с използването на факсове и кешови сделки.

„Смятаме, че той има съвършените умения, лични и професионални, за да отговори на високите очаквания, свързани с този специален пост“, коментира Волфганг Стейгер от Икономическия съвет, свързан с ХДС.

55-годишният Вилдбергер преди това беше в управителните съвети на германската компания за комунални услуги E.ON и в телекомуникационните компании Telstra, Vodafone и Deutsche Telekom. От 1998 до 2003 г. той работи като консултант по управлението в Boston Consulting Group.