Две дилеми стоят пред Марк Рюте преди срещата на върха на НАТО

Срещата на върха на страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) с участието и на Европейския съюз ще се проведе на 24 и 25 юни в Хага, Нидерландия. Това ще е първи подобен форум под председателството на бившия нидерландски министър-председател Марк Рюте в качеството му на генерален секретар на алианса, пише Иво Тасев за БТА.

България ще бъде представена от делегация начело с премиера Росен Желязков, в която влизат още министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов.

Според агенция Ройтерс в неделя Страните от НАТО са постигнали съгласие за общата си декларация, с която ще излязат на срещата на върха в Хага. В съвместното становище се поставя официално целта за годишни разходи за отбрана и сигурност в размер на 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., като се преодоляват възраженията на Испания.

Общата декларация трябва да бъде одобрена на форума в Нидерландия от участващите в него правителствени и държавни ръководители, сред които е и настоялият за 5 процента разходи президент на САЩ Доналд Тръмп, посочва Ройтерс.

Пред Марк Рюте стои следната дилема: броени дни преди срещата в Хага Испания заяви, че не е необходимо да се съобразява с изискването за разходи за отбрана в размер на 5% от БВП, обръща внимание Ройтерс, като допълва, че в НАТО бяха нетърпеливи да постигнат консенсус в общата декларация преди обнародването ѝ в сряда.

Испания и 5-те процента

Рюте предложи целта да се постигне чрез увеличаване на норматива за разходи за отбрана на НАТО от 2% на 3,5% от БВП и чрез изразходване на допълнителни 1,5% за съпътстващи сектори като киберсигурността и пътната инфраструктура.

След като дипломатите се споразумяха за компромисен текст вчера, Санчес бързо обяви, че Испания няма да е задължена да постигне петте процента, тъй като ще трябва да похарчи само 2,1% от БВП, за да отговори на основните военни изисквания на НАТО.

Според официалния сайт на НАТО миналата година кралството е похарчило 1,28% от БВП за отбрана, или близо 17 милиарда евро, което я прави страната с най-ниски разходи в алианса като дял от икономическия си продукт.

Според световната агенция позицията на Санчес рискува да предизвика сблъсък на върха с Тръмп, който често обвинява европейските страни, че не изразходват достатъчно средства за отбрана, и заплашва да не ги защитава, ако не постигнат целите си.

В петък Тръмп заяви, че Испания "трябва да плати това, което всички останали трябва да платят“, а Мадрид е „известен“ с ниските си разходи за отбрана, съобщи Ройтерс.

В същото време обаче той допусна, че САЩ не трябва да се задължават да изпълняват новата цел, тъй като са харчили големи суми за защитата на Европа дълги години.

В таблицата на разходите за 2024 година САЩ са на трето място с 3,38 процента от БВП. Първа е Полша – 4,12, а втора – Естония с 3,43. Челната петица се допълва от Латвия – 3,15, и Гърция – 3,08 процента.

България е с разходи за отбрана от 2,18% от БВП за 2024 г., което ѝ отрежда 13-о място, преди страни като Германия (15-а с 2,12%), Франция (19-а с 2,06%) и Италия (26-а с 1,49%).

НАТО не публикува компромисния текст от срещата на върха, който ще стане официален едва когато бъде одобрен от лидерите на 32-те членове на НАТО на срещата на върха. Дипломати обаче заявиха за Ройтерс, че една промяна във формулировката на ангажимента за разходи - от „ние се ангажираме“ на „съюзниците се ангажират“ – е дала възможност на Испания да заяви, че обещанието не се отнася за всички членове.

В писмо, видяно от Ройтерс, Рюте е казал на Санчес, че Испания ще има право на „гъвкав подход при определянето на свой собствен, суверенен път“ за постигане на целите си за военни способности, договорени с НАТО.

Дипломат от НАТО заяви за Ройтерс, че писмото на Рюте е просто „потвърждение, че всяка страна членка начертава свой собствен курс за изпълнение на ангажиментите си“ към алианса по отношение на военните способности.

Съгласно информацията на Ройтерс, Рюте първоначално е предложил страните да изпълнят новата цел до 2032 г., но крайният срок в окончателния текст на проектодекларацията е 2035 г. През 2029 г. ще има и преглед на целите.

Как Зеленски да не предизвика Тръмп?

Ройтерс е на мнение, че пред НАТО за срещата на върха в Хага тази седмица стои и втора дилема - как президентът на Украйна Володимир Зеленски може да присъства на срещата на върха, без да провокира Тръмп.

И според Ройтерс, и според онлайн изданието POLITICO организаторите на срещата на върха на НАТО в Хага, чиято пленарна сесия на ниво лидери ще бъде в сряда, са я предвидили в кратко време, за да ограничат дискусията за Украйна и да подредят разговорите така, че Зеленски по някакъв начин да участва в събитието, но без присъствието му да провокира Тръмп.

Дипломати казват за Ройтерс, че той може да присъства на галавечерята, която ще бъде дадена утре вечер от нидерландския крал Вилем-Александър, но да бъде държан настрана от основната среща на върха в сряда.

Внимателните стъпки се предприемат, за да се избегне гневът на Вашингтон, както и да се провокира повторение на „февруарския скандал в Белия дом между Тръмп и Зеленски, който едва не торпилира международната коалиция“, подкрепяща Киев, акцентира агенцията.

След като критикува Зеленски в Овалния кабинет през февруари, Тръмп прекрати временно жизненоважната американска военна и разузнавателна подкрепа за Украйна.

Оттогава двамата публично възстановиха отношенията си на среща в базиликата „Свети Петър“ за погребението на папа Франциск. Зеленски два пъти се обади в Белия дом по телефона, в присъствието на четирима приятелски настроени европейски лидери - британския премиер Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и полския министър-председател Доналд Туск, посочва Ройтерс.

(БТА)