Европа е притеснена от изтегляне на САЩ от региона преди срещата на върха на НАТО

Европейските съюзници в НАТО са съсредоточени върху това да преминат безпроблемно през срещата на върха тази седмица. Но дори президентът Доналд Тръмп да е удовлетворен от новите обещания за увеличаване на разходите, нараства безпокойството за американското присъствие в региона, пише Bloomberg.

Едва след срещата на върха на 24-25 юни в Хага, където страните членки на НАТО ще се ангажират да заделят 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, САЩ ще представят своя преглед на военните ангажименти, който ще очертае обхвата на вероятните значителни съкращения в Европа.

С около 80 хил. войници в Европа правителствата в региона отчитат най-малкото обрат в засилването на военното присъствие при бившия президент Джо Байдън от около 20 хил. войници.

Залогът стана значително по-висок за една нощ, след като САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти с риск Тръмп да бъде въвлечен в ескалиращ конфликт в Близкия изток, след като беше яростен критик на военното участие на САЩ в чужбина. Обратният завой във външната му политика ще бъде тема, която трудно ще бъде избегната на срещата, особено с присъствието на съюзничката в НАТО Турция, която е ключова заинтересована страна в региона.

Европейските страни са държани в неведение относно плановете на администрацията на Тръмп. Но ръководителите в региона се готвят за потенциално много по-голямо изтегляне, което може да представлява опасност за сигурността, казват запознати с обсъжданията официални представители, пожелали да останат анонимни, тъй като се провеждат разговори при закрити врата преди прегледа.

До началото на юни нито един официален представител от САЩ не е посетил НАТО, за да обсъди прегледа на присъствието на американските сили, което предизвика загриженост сред съюзниците, че това може да стане в много кратък срок, казва запознат с въпроса източник.

Не е ясно дали европейските страни са започнали да планират запълването на евентуални празнини, оставени от американските сили. Изтеглянето на споменатите 20 хил. войници може да има още по-голямо въздействие, ако други съюзници от НАТО последват примера на САЩ и изтеглят войските си от източноевропейските страни. Притеснението от още по-големи съкращения, засягащи американските бази в Германия и Италия, е, че те може да насърчат Русия да постави на изпитание член пети на НАТО за колективна отбрана с хибридни атаки във всички страни от алианса, казва запознат с въпроса източник.

Откакто се върна в Белия дом, Тръмп и неговите съюзници предупредиха европейските столици, че въпреки нарастващата заплаха от Русия, те трябва да поемат отговорността за своята сигурност, тъй като САЩ пренасочват военното и дипломатическото си внимание към Индо-тихоокеанския регион.

НАТО е отказала да отговори на въпросите на Bloomberg, но се е позовала на изявление на генералния секретар на алианса Марк Рюте от началото на юни. Запитан за изтеглянето на САЩ от Европа, той заяви, че е нормално да се преориентират към Азия.

„Не съм притеснен от това, но съм напълно убеден, че ще го направим постепенно. Няма да има пропуски в капацитета на Европа поради това“, допълни Рюте.

Белият дом препрати въпросите към Пентагона. „САЩ постоянно оценява военното си присъствие, за да се увери, че то е в съответствие със стратегическите интереси на Америка“, отговори представител на Министерството на отбраната.

Геополитическата промяна вероятно ще има огромни последици за алианса с 32 страни членки, който преживява най-голямото си предизвикателство, откакто се превърна в бастион срещу съветската мощ в десетилетията след Втората световна война. Европейските въоръжени сили, които отдавна разчитат на американската военна мощ, ще трябва да запълнят празнината, ако Вашингтон намали присъствието си.

Ако намаляването на войските се съсредоточи върху ефективността, то няма да е толкова проблематично за европейските страни, отколкото ако засегне изключително важни активи и персонал, които Европа не би могла да замести веднага, казва европейски дипломат. Характерът на изтеглянето ще бъде по-важен от броя на войските, счита той.

Драматично обявяване на изтегляне вероятно ще предизвика мигновена реакция от източноевропейските страни членки, като тези, които са по-близо до Русия, веднага ще поискат разполагане на сили от западноевропейски съюзници.

Цялостният преглед на американските въоръжени сили, който според министъра на отбраната Пийт Хегсет трябва да бъде съсредоточен върху заплахите пред САЩ, има за цел да отрази промяната в глобалната динамика на силите, което може да доведе до потенциално мащабно преразпределение на оръжия и войски.

Европейски дипломати са възмутени от избрания момент за прегледа, който се случва малко след като НАТО одобри най-амбициозните си нови цели за въоръжение от времето на  Студената война насам, като страните членки приеха да поемат разходите.

Изтегляне, което е по-драматично от очакваното, ще означава, че след като са приели искането на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана, те пак може да останат с тежкото бреме да реагират на бързо нарастващата руска армия.

„Би било неизбежно от наша страна да не преразгледаме разположението на силите си навсякъде, но би било погрешно да се каже, че „Америка се отказва“ или напуска Европа", заяви Хегсет в Щутгарт през февруари. „Не, Америка е достатъчно умна, за да наблюдава, да планира, определя приоритети и упражнява сила, за да възпрепятства конфликти“, допълни той.

След като администрацията на Тръмп отказа да предостави подкрепа за европейските гаранции за сигурност на Украйна, изтеглянето на още американски войски може да насърчи руския президент Владимир Путин, казват запознати с въпроса източници.

„Въпросът е, когато се окаже натиск за по-голямо съсредоточаване върху Индо-Тихоокеанския регион, какви способности трябва да обмислят да преместят“, отбелязва Матю Савил, директор на отдела за военни науки към RUSI, мозъчен тръст в областта на отбраната. „Не смятам, че те все още имат представа какво означава това за нивата на силите в конкретни изражения“, допълва той.

Германия, най-голямата и с най-многобройно население страна в Европа, е в позицията да поеме най-големия дял от преразпределението. Министърът на отбраната Борис Писториус поема водещата роля в разширяването на армията, след като страната отмени конституционните ограничения за дълга по отношение на сигурността. Берлин ще поеме „тежката работа“, заяви той.

Писториус представи неотдавна нова бригада бойни танкове в Литва и заяви, че страната е ангажирана да увеличи въоръжените си сили с до 60 хил. войници. Към момента армията има около 182 хил. войници на активна служба.

Европейските правителства притискат Вашингтон да обяви ясно плановете си и да разпредели във времето намаляването на войските, за да им даде време да укрепят собствените си сили.

„Има някои способности като прецизни удари, при които ние, европейските страни, се нуждаем от известно време, за да наваксаме“, заяви Щефан Шулц, високопоставен представител на германското Министерство на отбраната. Той призова всяко намаляване на американското присъствие да се осъществява организирано, „така че процесът по намаляване на американското присъствие да съвпада с повишаването на европейските способности“.

Идеалният сценарий би бил организирана промяна в рамките на НАТО към по-силна Европа, която би отнела около десетилетие, казва Камий Гран, изтъкнат политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения и бивш помощник-генерален секретар на НАТО.

По-тежък сценарий би бил, ако американската администрация, разочарована от напредъка на Европа, реши да намали драстично военното си присъствие. Гран счита, че „вероятен“ сценарий би било намаляване на американските войски до около 65 хил. души, което се равнява на най-ниската им численост преди анексирането на Крим от Русия през 2014 г. – ниво, с което НАТО би могла да се справи.

„Но ако паднем под това ниво, навлизаме в неизвестни води, в различен свят“, казва Гран.