Развод по американски: Тръмп и Мъск си разменят заплахи за депортиране и нова партия

Двамата най-влиятелни мъже в американската политика продължават с публичния си развод, успявайки някак да надминат предходната си кавга, в която милиардерът Илон Мъск обвини американския президент Доналд Тръмп, че присъства в досиетата по делото на покойния вече финансист Джефри Епстийн. Надеждите за макар и крехко помирение се изпариха като поръчките за автомобили Tesla в Европа през последните месеци, след като Тръмп каза, че ще трябва „да разгледаме“ въпроса за депортирането на Мъск.

„Не знам“, каза Тръмп пред репортери във вторник в Белия дом, попитан дали ще депортира родения в Южна Африка милиардер, преди да добави, че „ще трябва да разгледаме“ въпроса, цитиран от Bloomberg.

Коментарите на президента са поредният залп в разгорещената кавга между доскорошните приятели, които демонстрираха близки отношения, откакто президентът встъпи в длъжност. Първите сенки в Рая дойдоха, след като Мъск започна с критиките срещу републиканския данъчен законопроект, който предвижда прекратяване на потребителските отстъпки при покупки на електромобили.

Според президента негодуванието на милиардера се дължи именно на елиминирането на субсидиите, от които редица от бизнесите на Мъск се възползват. По-рано във вторник Тръмп отправи заплаха, че ще оттегли субсидиите за компаниите на Мъск – която повтори и по-късно пред репортерите.

Мъск „губи своя мандат за електромобили“, каза Тръмп, според когото „Илон може да загуби много повече“.

Мандатът за електромобили е набор от стандарти за икономия на гориво и ограничения за замърсяване, които на практика задължават автомобилопроизводителите да продават все повече електрически модели.

Най-големият републикански дарител със своя партия

Мъск, който е най-големият дарител на републиканците в страната, още в понеделник призова за формирането на нова политическа партия, обещавайки да подкрепи конкурентите на почти всеки един републиканец в Конгреса на САЩ.

И макар често пъти думите на Мъск да са точно това – само думи – той значително засили антирепубликанската си реторика през последните дни. В началото на седмицата той заяви, че ако данъчният законопроект на Републиканската партия бъде приет, бързо ще формира нова Американска партия, съобщава в. New York Times.

„Ако този ненормален законопроект бъде приет, Американската партия ще бъде сформирана на следващия ден“, написа той в публикация в социалната си мрежа Х. „Нашата държава се нуждае от алтернатива на еднопартийността на Демократическата и Републиканска партия, така че хората наистина да имат ГЛАС“, написа той.

Мъск дори заплаши, че почти всички републиканци от Камарата на представителите и Сената „ще загубят своите междинни избори следващата година, дори това да е последното нещо, което ще направя на Земята“ – амбициозно начинание дори и за най-богатия човек в света, който дари близо 300 млн. долара на републикански кандидати на изборите през 2024 г.

На електрическия трион му „липсваше съпричастност“

Илон Мъск изглежда прави опити да се помири с избирателите след серията от чистки в администрацията, като изрази съжаление за това, че е размахвал електрически трион по време на консервативна конференция в опит да надъха тълпата. Той обвини за случилото също толкова екстравагантния президент на Аржентина Хавиер Милей, известен – наред с всичко друго – и с подкрепата си за Доналд Тръмп и криптовалутите.

„Милей ми даде електрическия трион зад кулисите и аз изтичах с него, но в ретроспекция липсваше съпричастност“, заяви Мъск отново в Х, цитиран от Bloomberg.

Отговорът на милиардера бе на коментар на потребител, според когото Мъск е могъл да свърши повече в рамките на работата си за администрацията, ако не е бил толкова ангажиран с това как изглежда отстрани.

По време на консервативната конференция Мъск се появи на сцената, облечен в черно и размахвайки ръце, преди да получи хромиран електрически трион от Милей. Инструментът се превърна в символ на работата на т. нар. Служба за правителствена ефективност – структура към администрацията с фокус върху намаляването на размера на държавните структури.