Шест политически сценария за 2026 г., които могат да променят света

Политиката в момента е по-непредсказуема от спорта, особено с Доналд Тръмп в Белия дом.

Онлайн изданието Politico предлага шест сценария за 2026 г. – от политическото оцеляване както на Виктор Орбан в Унгария и Бенямин Нетаняху в Израел, до шансовете за финансов срив и вероятните победители на междинните избори в САЩ.

Медията посочва, че през 2025 г. е публикувала оптимистични прогнози и е очертала някои не съвсем иронични причини за това. Някои прогнози са излезли точни, други – не толкова.

Ето и сценариите.

Тръмп слага край на войната в Украйна

Въпреки приказките за западните санкции, които сриват руската икономика и подчиняват Кремъл, руският президент Владимир Путин изглежда невъзмутим. Независимо от касапницата на фронтовата линия и опашките от руснаци, които чакат за горива заради недостига, причинен от украинските удари с дронове по петролни рафинерии, Путин е твърдо решен да отстоява исканията си.

Междувременно има вътрешнополитически ограничения за това, с което украинският президент Володимир Зеленски може да се съгласи, без да предизвика обществена реакция.

Тръмп е по-склонен да мисли, че сделка е възможна. Разбира се, ината на руския лидер го разочарова, но Путин е доста умел да го примамва. Един пример – двучасовият им телефонен разговор миналия месец, в който са обсъждали перспективите за среща на върха, точно когато Тръмп намекна, че може да даде на Украйна крилати ракети Tomahawk.

Може да се твърди, че удължаването на войната е полезно за Путин. Това натоварва допълнително европейските държави, които и без това имат финансови затруднения, и рискува да разруши трансатлантическия съюз. Разсеяният Запад помага и на съюзника на Путин Си Дзинпин, докато той пресмята дали или кога да предприеме ход по отношение на Тайван.

Режимът на Путин може да бъде застрашен, ако той прекрати конфликта рязко. Бързият преход от военната икономика в момента вероятно би предизвикало опасни социално-политически вътрешни борби, според Ела Панеях, социолог в мозъчния тръст Нов евразийски стратегически център. Тя казва, че това би предизвикало „жестока конкуренция за намаляващи ресурси“.

С острия недостиг на хора за армията в Украйна има някакъв шанс за пробив на фронтовата линия. Путин може би си прави сметки, че може да получи повече, като упорства: повече земя, западни гаранции за сигурност, които да са толкова разводнени, че да са безполезни, и ограничение на размера на следвоенната украинска армия. Това би подготвило почвата за възобновяване на войната на по-късен етап.

Контрааргументът? Руската икономика се бори с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка и нарастващи разходи за държавни заеми. Има тревога относно лошия дълг, който руските банки поемат.

Статуквото може да не може да продължи вечно. По същия начин обаче Украйна може да се окаже в затруднено положение тази зима заради безмилостните атаки на Русия срещу енергийната инфраструктура на страната и невъзможността на европейците да финансират Киев достатъчно.

Когато пазарът на облигации каже „Достатъчно!“

Гуруто на кампанията на Бил Клинтън, Джеймс Карвил, веднъж предположи, че би било забавно да се преродим като пазар на облигации. Дори Тръмп изглежда оценява, че е надминат от истинските господари на вселената – пазителите на облигациите, шефовете на хедж и пенсионни фондове и висшите финансисти.

През пролетта той трябваше да разшири своята характерна политика на „реципрочни мита“, когато пазарът на облигации се намръщи.

Страхотната колективна сила на световните инвестиционни гиганти и търговци беше демонстрирана преди три години, когато те реагираха негативно на лошо планирания бюджет на бившия британски премиер Лиз Тръс. Нейният премиерски мандат беше най-краткотрайният в британската история – само 49 дни.

Продължава на следващата страница