Шест политически сценария за 2026 г., които могат да променят света

Рискът се превърна в световна зараза.

Ще бъде ли глобалната финансова система отново поставена на колене? Частните кредитни пазари се превърнаха в основен източник на финансиране за бизнеса. Това е отчасти защото традиционните банки така и не възвърнаха апетита си за по-рисково кредитиране след кризата от 2008 г., а също така бяха ограничени поради по-строгия регулаторен контрол.

Хедж фондовете и фирмите за частен капитал, които оформят сектора на сенчестата банкова система, сега представляват малко под половината от световните финансови активи на стойност около 250 трлн. долара, според Съвета за финансова стабилност на САЩ.

Добрата новина е, че за разлика от традиционните и инвестиционните банки, те не използват потребителски парични депозити, за да инвестират в дългосрочни, неликвидни активи. Те набират и заемат средства от инвеститори, които до голяма степен се съгласяват инвестициите им да бъдат заключени за дълги периоди. Това намалява краткосрочните рискове за сенчестите банки, така че на теория не би трябвало да има масово теглене на средства от тях, както например се случи с Lehman Brothers през 2008 г.

Това обаче е само на теория. Ако пазарът на частно кредитиране бъде разтърсен, това със сигурност ще се отрази и на други части на световната финансова система. Правителствата, които изпитват затруднения с парите си, няма да са в състояние да организират спасителен план, както през 2008 г., особено във време на още по-голям популизъм.

Освен това, банките в сянка заложиха сериозно на изкуствения интелект, а бумът в сектора  може да е балон, готов да се спука.

Демократи срещу републиканци

За републиканците ще бъде трудна задача да запазят контрола си над Камарата на представителите. Партията на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп неизменно губи контрол над Камарата на представителите в междинните избори - само два пъти от 1938 г. насам това не се е случвало. „И двете изключения отразяват необичайни обстоятелства“, според Уилям А. Галстън от Института Брукингс, центристки мозъчен тръст.

През 2002 г. републиканците на президента Джордж У. Буш преминаха през вълна от митинги след атаките от 11 септември. През 1998 г. демократите на Бил Клинтън се възползваха от непопулярните усилия на републиканците да го отстранят от поста.

Задачата за демократите се усложнява от противоречивата схема за преразпределение на районите, прокарана от Тръмп в Тексас и други щати. Това би трябвало да осигури на републиканците допълнителни места, макар че част от тях ще се компенсират от преразпределението на районите им в щата Калифорния.

В успокояващ знак за партията, демократите постигнаха големи победи в губернаторските надпревари в Ню Джърси и Вирджиния през ноември.

Сенатът е друг въпрос. Републиканската партия има шестместно мнозинство в момента и играе на много по-безопасна територия. Повечето от настоящите им сенатори се считат за сигурни. Само един републикански сенатор се кандидатира в щат, който гласува за Камала Харис на президентските избори. Двама настоящи сенатори от Демократическата партия ще се кандидатират в щати, които Тръмп спечели.

Като цяло републиканците в Сената изглеждат в много по-силна позиция от своите колеги в Камарата на представителите. За да спечелят демократите Сената, ще е необходима гигантска вълна от ентусиазъм срещу Тръмп, която да залее дори някои от най-консервативните щати в страната. Малко вероятно е, но историята помни и по-странни неща.