Опозиционата консервативна полска партия PiS се разцепи

Над 30 депутати напускат полската консервативна партия "Право и справедливост" (PiS) след остър вътрешнопартиен конфликт между лидера ѝ Ярослав Качински и бившия премиер Матеуш Моравецки. Според Euronews това е най-сериозното разцепление в основната опозиционна сила в Полша от повече от две десетилетия и идва на фона на подготовката за парламентарните избори през 2027 г.

Разривът е резултат от продължилите седмици спорове за бъдещата посока на партията след загубата на изборите през 2023 г. Качински настоява PiS да следва по-консервативен курс, докато Моравецки и неговите съмишленици смятат, че формацията трябва да разшири влиянието си към по-умерените десноцентристки избиратели, ако иска отново да се върне на власт.

Конфликтът ескалира, след като Качински поиска разпускането на сдружението Rozwój Plus, създадено от Моравецки и негови поддръжници. Лидерът на PiS поиска и членовете му да подпишат декларация, че няма да участват във вътрешнопартийни фракции.

Бившият премиер отказа да подпише документа, който определи като "декларация за лоялност" с негативни исторически асоциации. Вместо това той предложи компромисен вариант – да се оттегли от поста заместник-председател на партията, но да остане неин редови член. Преговорите между двата лагера обаче завършиха без резултат.

На пресконференция в петък Ярослав Качински потвърди, че над 30 депутати напускат парламентарната група на PiS, като уточни, че окончателният им брой все още се изчислява. Той отказа да каже дали самият Моравецки е сред напускащите, като лаконично заяви: "Всичко приключи."

Последици за политическия баланс

Според анализатори разцеплението може сериозно да промени политическия пейзаж в Полша преди парламентарните избори през 2027 г. Управляващата коалиция на премиера Доналд Туск вероятно ще се опита да се възползва от отслабването на основния си политически опонент, тъй като разделението може да разпръсне консервативния вот.

В същото време не е изключено около Моравецки да се оформи нова политическа сила, която да привлече умерени консерватори и представители на бизнеса. Ако подобен проект се реализира, Полша може да навлезе в период на тристранна политическа конкуренция между управляващите, PiS и новата формация.

Разцеплението е най-сериозното вътрешнопартийно сътресение за "Право и справедливост" от създаването на партията през 2001 г. и поставя въпроси за бъдещето на най-голямата опозиционна сила в страната.

Въпреки кризата социологическите проучвания показват, че PiS продължава да бъде сред най-подкрепяните политически сили в Полша. Последните анкети ѝ отреждат между около 19% и малко под 30% подкрепа. Нито едно изследване обаче не показва достатъчно високи резултати, които да позволят на партията самостоятелно да състави правителство, което означава, че при евентуално завръщане на власт тя ще се нуждае от коалиционни партньори.

Спорове с ЕС

Паралелно с вътрешнопартийната криза полската десница продължава да заема все по-конфронтационна позиция спрямо Европейския съюз. PiS отхвърля твърденията, че цели излизане на Полша от ЕС, но се противопоставя на редица ключови европейски политики, сред които Европейският зелен пакт.

Един от водещите консервативни политици Пшемислав Чарнек, смятан за потенциален кандидат за министър-председател при евентуално завръщане на PiS на власт, настоява страната да се оттегли от европейската Схема за търговия с емисии (ETS). Според него въглеродният пазар подкопава конкурентоспособността на полската икономика.

Подобна позиция заема и президентът Карол Навроцки, подкрепян от PiS. Той отново призова за провеждането на референдум относно европейската климатична политика. Според президентската институция подобно допитване би дало възможност на гражданите пряко да се произнесат по климатичните мерки на ЕС.

Представители на управляващата коалиция на Доналд Туск обаче предупреждават, че подобна инициатива може да засили евроскептичните настроения и да постави началото на политически дебат за бъдещото членство на Полша в Европейския съюз.