Намесва ли се Канада в междинните избори и защо САЩ смятат така?

Малко по-късно посланикът на САЩ в Канада Пийт Хукстра също заяви, че американското посолство в Канада не е стигнало до заключение за намеса в изборите, съобщи „Политико“.

Хукстра заяви, че коментарите му за намеса в изборите са били извадени от контекста.

„Казвам, че някой би могъл да направи такова предположение или да стигне до такова заключение“, заяви Хукстра. „Като посолство ние не сме стигнали до такова заключение. Не сме правили категорично изявление, нито сме посочвали пред Вашингтон, че това е възможност с думите: „Хей, има намеса в изборите“, подчерта посланикът. Той обаче не изключи подобна възможност и посочи, че „продължаваме да наблюдаваме ситуацията“.

Анализатори побързаха да отбележат, че има съществени разлики между влиянието, което е обичайна част от дипломатическите отношения, и чуждестранната намеса, която обикновено се осъществява тайно и с враждебни намерения, пише канадското издание „Глоубъл нюз“.

Според Лия Уест, преподавателка по право в областта на националната сигурност в университета „Карлтън“, има разлика между опитите за въздействие върху дадена политика или политик в Канада и чуждестранната намеса.

„Според канадското законодателство чуждестранното влияние, което представлява заплаха за сигурността на Канада, трябва да бъде тайно или прикрито, или да включва заплаха срещу дадено лице“, заяви Уест в интервю.

„Нито една от дейностите, изброени от посолството на САЩ, не отговаря на това определение. Опитват ли се да повлияят на избрани представители? Несъмнено. Но това не е дейността, която определяме като чуждестранно влияние, представляващо заплаха или престъпление в Канада. Тя не достига необходимия праг“, каза тя.

Описаните от посолството на САЩ действия изглежда не отговарят и на определението за чуждестранна намеса в американското законодателство.

Американският правен институт „Бренън“ отбеляза, че федералното правителство прави разграничение между намеса в изборите – „подкопаване или нарушаване на способността на изборните администрации и служителите да провеждат свободни и честни избори“ – и по-неясното понятие за чуждестранно влияние.

„Чуждестранното влияние може да обхваща множество дейности на чужди правителства или техни представители, насочени към въздействие върху участниците в изборите, включително кандидатите и избирателите“, пишат Лорънс Нордън и Кейт Лури от „Бренън".

„Съгласно Първата поправка на Конституцията на САЩ правителството не може да ограничава свободата на словото на американците или достъпа им до информация независимо от източника ѝ. То обаче може да разкрие чуждестранния произход на информацията, когато разполага със съответните разузнавателни данни, а в някои случаи може да повдигне обвинения срещу чуждестранни лица за други нарушения на американското законодателство – например за прикриване на ролята им в разпространяването на неверни твърдения за изборите или за изпиране на пари с цел заобикаляне на американските санкции“, добавят те.

С други думи, рекламна кампания на правителството на Онтарио, която призовава Тръмп да се откаже от митническата си политика, едва ли може да се определи като тайна чуждестранна намеса, тъй като финансирането и възложителя ѝ, са ясно посочени.

Американският президент неведнъж е предизвиквал недоволството на канадците, като нарича страната им „51-вия щат“ на Америка и предприема стъпки за преименуване на езерото Онтарио, което се намира от двете страни на границата между двете държави, на „езеро Америка“, припомня „Ню Йорк таймс“.

Най-сериозното напрежение в отношенията между съседните страни обаче бе породено от търговската война. Малко след завръщането си в Белия дом Тръмп наложи мита върху канадския износ заради това, което определи като роля на Канада за навлизането на фентанил в САЩ.

Отава отговори с ответни мита, а спорът прерасна в продължаваща поредица от ответни мерки, които нанасят щети на бизнеса и потребителите и в двете страни.

Междувременно одобрението за американския президент е на рекордно ниско равнище, а социологическите проучвания сочат, че Републиканската партия вероятно ще се представи слабо на междинните избори, които ще определят контрола над Конгреса на САЩ, отбелязва Ройтерс.

Попитан дали смята, че Тръмп може да използва слабите изборни резултати като оправдание за налагането на още мита върху Канада, Карни заяви, че не смята това за вероятно.

Преговорите, провалили се през август, отчасти имаха за цел да доведат до премахването на някои от митата.

Карни повтори, че Канада не бърза да сключва споразумение, и за първи път допусна, че Отава може да изчака края на президентския мандат на Тръмп.

„Ако се наложи да изчакаме няколко месеца или дори по-дълго, или да дойде друга администрация, преди да бъде постигнато подходящо споразумение, ще го направим“, заяви той.

(БТА)