Могат ли роботи и технологии да удължат трудовия живот у нас

Конюнктурата на икономиката в България със 70% услуги, по-малко от 25% производство и 4-5% заетост в селското стопанство е един от факторите, които предопределят продължителността на трудовия живот у нас. Това обясни Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Коментарът ѝ е след излезлите нови данни на Евростат за 2024 г, според които България остава сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-кратка продължителност на трудовия живот – 34,8 години. Само Румъния и Италия отчитат по-ниски стойности. За сравнение, в Нидерландия трудовият живот достига 45,7 години, в Дания – 44,2 години, в Швеция – 40 години.

„Ниските резултати се дължат както на особеностите на българската икономика, така и на фактори като сивия сектор, ниския процент роботизация и забавената автоматизация. Липсата на кадри е основният проблем пред развитието“, заяви Василева.

Тя отбеляза, че мерките за „изсветляване“ на икономиката и приемането на еврото могат да имат положителен ефект, но не са достатъчни без сериозни структурни реформи.

Според нея стандартът на живот, балансът между личния и професионалния живот, въвеждането на гъвкави модели на заетост и по-висока степен на роботизация са ключови за бъдещето. По думие ѝ успешният модел за България би включвал комбинация от работни формати, съобразени с нуждите на различните поколения служители.

„Всяко едно предприятие и всеки един управител би трябвало да си прегледат градинката и да видят кой от всичките тези модели (или комбинация от няколко) ще свършат най-добра работа и всичко е въпрос на опитване“, коментира Надя Василева.

Съветът ѝ е да се пробват различни начини, за да се разбере кой е най-работещият. Тя е на мнение, че във всички случаи за България е много важно да имаме достатъчно хора. Тя смята, че една част „бихме могли да внесем“.

Надя Василава подчерта, че „хората, които се връщат в България, не са достатъчни“. Тя изрази подкрепа за програмите, насочени към връщането на българи от чужбина, като инициативата „Избирам България“. Тя отбеляза, че задържането на върналите се зависи от способността на работодателите да предложат интересни и стабилни условия на труд.

Що се отнася до ръста на възнагражденията, Василева предупреди, че прекомерното увеличение на минималната заплата създава напрежение за бизнеса. По думите ѝ, това води до инфлационна спирала и може да подкопае конкурентоспособността на страната.

Кои бизнеси в Българя имат потенциал да се развият? Променя ли се картината на трудовия пазар в Европа? Кой е успешният модел на работна седмица? Какви са очакванията за ръст на доходите преди и след влизане на България в еврозоната?  Как трябва да расте минималната работна заплата?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.