Енергийните разходи, а не американските субсидии са големият проблем на Европа

Страните в ЕС не са единни относно отговор на американския Закон за намаляване на инфлацията, който предвижда субсидии за зелени инициативи на местните компании, пишат в анализ за EurActiv Джон Спрингфорд, зам.-директор на Центъра за европейски Реформи и Елисабета Корнаго, анализатор в същата институция.

От както енергийните цени в Европа започнаха да намаляват, дебатът в общността се прехвърли от високите разходи за енергийни ресурси към надпреварата за зелените субсидии със САЩ.

Франция и Италия лобират за увеличаване на средствата за зелени технологии. Германия също е "за", но не иска допълнително финансиране на ниво ЕС. Берлин предлага допълнително облекчаване на правилата за държавна помощ, така че сам да може да предложи още пари за своята индустрия.

Нидерландия и Скандинавските страни са много скептични, че субсидиите - на национално или ниво ЕС, са добра идея. И вероятно са прави, защото големият проблем пред конкурентоспособността на Европа са високите енергийни разходи, допълват авторите.

Дори и на фона на поевтиняването от миналия октомври насам, енергийните цени в Европа са два пъти по-високи от тези в САЩ. Субсидиите за зелени технологии няма да намалят тези разходи, поне не в близко бъдеще, категорични са анализаторите.

Според тях ЕС трябва да увеличи публичните инвестиции в енергийните мрежи, да насърчава енергийната ефективност - например да предлага по-големи субсидии за поставяне на термопомпи и инсталации и т.н.

Понижението на енергийните разходи ще дойде от по-интегрираната европейска система, защото националните решения могат да се окажат във вреда за друга държава от общността. Но ЕС може да има само ползи от система, която да обедини соларните панели на юг и вятърните централи на север. Това изисква по-голяма енергийна свързаност между страните от ЕС - не само на електрическите мрежи, но и на газопроводите и съоръженията за пренос на водород.

Такава система не може да бъде контролирана на ниво ЕС и изграждана с национални средства. Затова и ЕС трябва да помисли за създаването на фонд по модела на NextGenerationEU - Плана за възстановяване след пандемията от коронавируса, чрез който да бъдат финансирани тези проекти. Германският канцлер Олаф Шолц едва ли ще погледне с добро око на подобна инициатива, но тя е в състояние да намали разходите за декарбонизацията, да увеличи енергийната сигурност на ЕС и да помогне за изпълнението на климатичните цели на общността, посочват още авторите на анализа.