Липсата на инвестиции за мрежата ще провали зеления преход

Недостатъчните инвестиции в развитието на мрежите е сериозен проблем за развитието на зелената енергия. Това коментираха участниците във форум, посветен на развитието на електроенергийните мрежи, организиран от Института за енергиен мениджмънт (EMI).

Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, отчете недостатъчното финансиране за развитието на мрежите за съхранение на енергия и конвенционални базови производители на енергия. До голяма степен това е породено от бюрокрация или други трудности, смята Руби. За него това е проблем за енергийния преход и призова енергийните регулатори да създадат максимално добри условия за пазара.

В последната година има рекордно увеличение на дела на зелените мощности в Европейския съюз (ЕС), расте броят на термопомпите, на електромобилите и хибридите, което означава, че бъдещето е в електрификацията. Ситуацията около Зелената сделка днес е много по-оптимистична спрямо преди 3 месеца.

Войната в Украйна промени много визията за енергийния пазар и мрежите като цяло, коментира председателят на българския енергиен регулатор Иван Иванов. Тя показа, че бедната на изкопаеми горива Европа трябва да развива енергийни алтернативи, включително и възобновяеми източници.

Това води до различни предизвикателства за мрежите и нуждата от проекти за съхранение за енергия, чрез които да бъдат избягвани големите флуктуации и по отношение на цената, и по обемите потребена енергия. Тези проекти трябва да бъдат развити не само от производителите на енергия, но от самите потребители, каза Иванов.

Председателят на КЕВР предложи и някои решения за избягване на проблемите. За него вариант е да има "групови присъединявания" в близост до подстанции или места, където ще бъдат изградени бъдещи подстанции. Това предложение се приема от Електроенергийния системен  оператор (ЕСО).

Като условие за развитие на мрежата Иванов посочи т.нар. умни измервателни уреди. По данни на КЕВР от 2015 година насам не е било "орязвано" нито едно предложение за смарт метеринг в заявленията на лицензиантите. Но интересът на този етап е малък.

Умните мрежи действително са много важни за управлението на мрежите, коментира Костас Стамболис, изп. директор на Института за енергетика в Югоизточна Европа. В Гърция в момента се организира търг на стойност 1 млрд. евро за инсталиране на 7 млн. умни електромера, каза още той.

Не "лошите ЕРП" са пречка за ВЕИ

Не електророзпределителните дружества са пречка за развитието на възобновяемите енергийни източници, а липсата на ясни правила и стратегия за развитие и финансиране, отбелязаха представителите на трите ЕРП-та у нас.

Те се оплакват от "спекулативни заявки" за присъединяване на нови зелени мощности. Карел Крал ("Електрохолд") съобщи за 8 пъти ръст на заявките за присъединяване на нови мощности през 2022 година спрямо 2020 година. Калина Трифонова ("EVN България") също отчете сериозен ръст - заявени са 2400 мегавата нови мощности, като основната част от тях е в отдалечени от потреблението населени места, включително и махали. Обяснението е лесно - земята там е евтина, има изоставени къщи и вместо за "собствено производство" говорим за инвестиционни проекти.

В мрежата на "Електроразпределение-Север" ръстът на заявленията е 209%, каза Анжела Тонева ("Енерго Про").

Много малка част от тези заявки обаче се реализира действително - около 10%, коментират мрежовите дружества. Тези "спекулативни заявки" обаче предизвикват много проблеми - дружествата инвестират в увеличаване на капацитета, който може и да не бъде ползван. Заявката блокира присъединяване на други инвеститори заради правилото "първи по време, първи по право", обясни Трифонова.

Тя предложи разработване на механизъм за отсяване на заявки - инвеститорите да заплащат разходите, направени по проекта, ако не бъде изпълнен.

Ние не сме против зелената енергия, категоричен беше Карел Крал. "Нашият бизнес е свързан с разпределението на енергия и колкото повече, толкова по-добре", допълни той.

Карел Крал също препоръча насърчаване на новите проекти за "собствено производство", тоест да не "излиза" от мрежата на ниско напрежение, а не както е в момента - да захранва дори мрежите на високо напрежение, което е свързано със загуби.

Развитието на мрежите може да бъде финансирано основно по два пътя - чрез увеличаването на мрежовите тарифи, които се одобряват от регулатора. Ако бъдат изпълнени всички заявки за присъединяване в мрежата на "Електрохолд", цената на мрежовите услуги ще скочи с 50%, изчисли Крал.

Друг източник на финансиране са европейските фондове. В Плана за възстановяване обаче са предвидени средства само за мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), не и за електроразпределителните дружества и техните мрежи. За Крал решението е в микс от двата източника.

Пазарът е много малък и финансирането през тарифите не е подходящо, каза Иванов и препоръча по-скоро други схеми, включително и безвъзмездно европейско финансиране.

Мрежовите дружества са категорични - трябва да има решения, които да насърчават собственото потребление и стратегия за развитие, за да няма срив по мрежите. Трябва да има и технически стандарти за ВЕИ-оборудването, които също липсват, коментират дружествата и настояват и за адекватно законодателство.