Какви са сценариите пред България за постигане на въглероден неутралитет?

Постигането на въглероден неутралитет в България до 2050 г. изисква затваряне на въглищните електроцентрали преди 2030 г., драстично намаляване на енергийното потребление, електрификация на икономиката на основата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и широка трансформация на индустрията и селското стопанство, посочват от Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в съобщение до медиите.

Необходимо е да бъдат поети ясни ангажименти за въвеждането на устойчива енергийна инфраструктура, широко използване на ВЕИ, насърчаване на инвестициите в иновативни технологии и премахване на правните и административни пречки пред децентрализацията и демократизацията на енергийното производство.

В отговор на руската инвазия в Украйна, Европейският съюз (ЕС) прие нова стратегия за енергийна и климатична сигурност, която има за цел да преодолее зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да ускори инвестициите във ВЕИ и да трансформира икономиката на основа на цялостен нисковъглероден преход с намаляване зависимостта на Европа от доставките на природни ресурси от авторитарни държави. В този контекст, България все още не е дефинирала ясна и последователна стратегия за енергетика и климат до 2030 и 2050 г., който да постигне пълна декарбонизация на българската икономика. България може да постигне климатична неутралност до 2050 г., но за целта е необходима дълбока трансформация на националната енергетика с фокус върху нисковъглеродните източници. Декарбонизацията на потреблението на електрическа и топлинна енергия са от решаващо значение, тъй като на тях се падат две трети от всички национални емисии на парникови газове.

Това са сред основните изводи от задълбочен анализ на три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската икономика до 2050 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията. Анализът беше представен по време на кръгла маса на тема „Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.“, на 23 март 2023 г. Използвайки инструмента за моделиране на сценарии за нисковъглероден преход, Pathways Explorer, Центърът за изследване на демокрацията предлага три сценария за декарбонизация със съществуващите мерки (WEM), интегрирайки визията на Комисията за енергиен преход и други министерства (KEP) и дългосрочна стратегия за декарбонизация (LTS), които целят постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.

Докладът разглежда широк набор от конкретни мерки с фокус върху пет ключови икономически сектора - енергетика, сгради, транспорт, промишленост и селско стопанство/земеползване. За първи път в подобна оценка са интегрирани и ефектите от включването на икономически отрасли извън рамката на Схемата за търговия с емисии (СТЕ), като сгради, транспорт и индустрия. Те са част от Регламента на ЕС за разпределяне на усилията (РРУ), основен елемент на европейската стратегия „Готови-за-55“, предвиждаща намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г.

И трите сценария за декарбонизация предвиждат ръст на търсенето на електроенергия до 2050 г. Необходима е ясна заявка за постепенното преустановяване на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г. и определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти.

Огромният потенциал на офшорната вятърна енергия следва да бъде разгърнат чрез създаването на цялостна регулаторна рамка за сектора. България трябва и да инвестира в модернизация и разширение на електропреносната и електроразпределителната мрежа, така че тя да може да поеме годишно нови мощности от 1 до 2 ГВт капацитет за производство на електроенергия от възобновяема енергия.

Нови атомни електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България би трябвало да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ „Козлодуй“, за да се осигурят нови базови мощности за електроенергийната система.

От ключово значение е да се прекрати раздаването на субсидии за въглищните централи и да не се гарантира нова схема за подпомагане след 1 януари, 2025 г., когато всички субсидии за централи с емисионен интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия (т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища биха представили нерегламентирана държавна помощ според европейското конкурентно право.

Общи емисии на парникови газове за всички икономически сектори в различните сценарии. Източник: Център за изследване на демокрацията

Освен експертите от Центъра, в дискусията се включиха Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатичните политики (декември 2021 г. – юли 2022 г.), Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание (август 2022 г. – януари 2023 г.) и Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Ивайло Алексиев постави фокус върху необходимостта от механизми, които да мобилизират частния капитал за нуждите на обновяването на сградния фонд. Борислав Сандов предупреди, че колкото повече България отказва да приеме курса към нисковъглероден преход, заложен в стратегическите документи на ЕС, толкова по-неконкурентноспособна ще става икономиката на България спрямо останалите държави – членки. Делян Добрев отрази съществените усилия на бизнеса към постигане на енергиен преход, като подчерта значителното увеличение на инсталираните възобновяеми енергийни мощности. Той подчерта, обаче, че е нужна модернизация и разширение на електропреносната мрежа, за да се ускори темпът на ВЕИ инвестициите. Никола Газдов подчерта, че текущата геополитическата нестабилност е шанс България да намали енергийната си зависимост от Русия, да ускори инвестициите във ВЕИ мощности и да подобри свързаността си с държавите от Централна и Източна Европа.

Участниците се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на енергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система..

Говорителите на кръглата маса подчертаха нуждата от увеличение на инвестициите в нисковъглеродна инфраструктура, електрифициране на производствените процеси и разработване на цялостна енергийна стратегия, основана на факти и която стъпва н всеобхватен процес на ангажиране на заинтересованите страни. Справянето с всеобхватните рискове пред енергийната и климатична сигурност изисква политическа воля, съществена промяна в управлението на българския енергиен сектор, както и обновена цялостна стратегия, обхващаща въвеждането на конкретни мерки във всички основни сектори на икономиката.