"Балкански поток" реализира 262 млн. лева печалба през 2022 г.

Разширението на газопреносната мрежа от турската граница до сръбската граница, или "Балкански поток", е донесло оперативна печалба от от 261,93 млн. лева за "Булгартрансгаз" през 2022 година, става ясно от писмен отговор на служебния министър на енергетиката Росен Христов, публикуван от деловодството на Народното събрание.

В отговор на депутата Мартин Димитров (ПП/ДБ) Христов отбелязва още, че през миналата година приходите от този проект достигат 375,88 млн. лева. Оперативните и финансови разходи, включително и натрупаната амортизация на проекта, са в размер на 113,95 млн. лева.

"Балкански поток" е продължението на "Турски поток" на територията на България и по него тече газът от "Газпром" до клиенти от Европа. От април миналата година страната ни не получава газ от "Газпром", но продължава да транзитира - основно към Сърбия и Унгария. Капацитетът на газопровода е 16 млрд. куб. метра годишно, като основната част от него е резервирана от "Газпром".

През септември 2021 година Унгария сключи дългосрочен договор с "Газпром" за доставка на природен газ за срок от 15 години. Той предвижда Будапеща да получава общо 4,5 млрд. куб. метра газ, като 3,5 млрд. куб. метра от тях - през "Турски поток", съответно и през територията на България.

Проектът за разширението на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ("Балкански поток") струва 2,6 млрд. лева. Разчетите на ГЕРБ, в чийто мандат беше реализиран, бяха той да се изплати за 10 години.

В края на 2022 година служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев призна пред Народното събрание, че Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) разследва сигнал, че "Балкански поток" е реализиран от тогавашните управляващи, въпреки че е имало доклади от службите, че проектът е част от стратегически план на Русия да заобиколи Украйна. Това може да е повлияло на решението за нападението на Украйна.

През миналата година Германия официално призна, че решението за изграждането на "Северен поток 2" е допринесло за войната в Украйна. Сегашният министър на икономиката Роберт Хабек  поиска извинение от украинския президент Володимир Зеленски по време на визита в Украйна през април, че Берлин толкова бавно е реагирал на молбите за подкрепа, отправени още по време на среща между двамата в края на 2021 година.