Щерьо Ножаров: Енергийните протести са заложник на европейските избори

Европейските избори догодина ще подскажат хода на енергийните и климатичните политики на ЕС, които предизвикаха протестите. Проблемът с българската енергетика е отлаган дълго време, а рекултивацията и инвестицията в нови технологии са планът за бъдещето на топлоелектрическите централи. Относно бюджета – трябва да се намаляват разходите, а не да се увеличават приходите. Този коментар за най-актуалните теми, които вълнуват обществото направи в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Щерьо Стефанов Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК.

Той е категоричен, че енергийните протести са заложник на европейските избори, тъй като от тези избори зависи курсът на енергийните и климатични политики на Европейската комисия и Европейския парламент.

„Цели се отлагане на решението на България за работата на ТЕЦ и се изчаква да се види дали ще продължи тази политика на ЕС. Ако ЕС не промени своите политики ТЕЦ няма да издържат по икономически причини до 2037 г., а по-скоро до 2030 г.“, смята Ножаров.

Той посочи, че цената за мегават час от ТЕЦ е 318 лева, а на свободния пазар е 220 лева, което се дължи на въглеродните квоти, които са около 70% от цената за ток от ТЕЦ. По думите му този проблем е отлаган от дълго време и не е изненада за тези, които следят положението.

„Фондът за справедлив преход цели да преобрази районите на ТЕЦ, да поддържа тези региони населени и да създава условия за заетост на работниците", обясни Щерьо Ножаров и потвърди, че успехът на прехода зависи от инвестицията на средствата. „Заетост чрез рекултивация е една част от прехода в засегнатите региони, което отнема повече от десет години. Друга част от прехода е заетост чрез инвестиции в нови технологии“, допълни той.

Според него предложените „екзотични“ решения от последните двама финансови министри означават, че е все по-трудно бюджетът да бъде вързан към стабилни макроикономически показатели.

Ножаров обърна внимание на състоянието на финансите на държавата и отбеляза, че по-висок акциз на цигарени и алкохолни изделия ще е решението за допълнителни приходи в хазната, но прогнозира, че това ще доведе до „моменталния фалит на по-голямата част от малките бирени производители. Той се надява да няма данъчни промени до влизането на България в еврозоната, за да не се създава напрежение между секторите.

„У нас липсват публични дигитални услуги, а дигитализация на администрацията би помогнала за намаляване на разходите по бюджета, е мнението на икономиста. Той смята, че трябва да се намаляват разходите, а не да се търси увеличение на приходите към бюджета.

Как ще се отразят териториалните планове за развитие на въглищните региони и политическата битка за влияние? Има ли модел за рекултивация на въглищните региони и какви са проектите в Плана за възстановяване и устойчивост? Как се отразява на нашата страна влошеното икономическо положение в Германия и света?  Намалява ли външното потребление вследствие на високите лихвени проценти в света? Какви са прогнозите на Европейската банка за възстановяване и развитие на българската икономика тази година? Как с отрази запазването на ДДС на ресторантьорите и постигна ли се изсветляване на сектора? Какви са компенсациите по статистиката на НСИ и вдигна ли се минималната заплата там?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.